НС обяви за геноцид Големия глад-Гладомор в Украйна през 1932-33 г!

Със 134 гласа „за“, 26 „против“ и без „въздържал се“ Народното събрание (НС) в общ проект, предложен от комисията по външна политика, обяви Големия глад-Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид и осъди категорично неговите извършители.

С решението се обявява също всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна.

НС приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид като акт на поругаване паметта на милионите хора, загинали в Гладомора, е записано още в документа.

Първоначално по темата са внесени два проекта на решение – на ПГ на „Демократична България“ за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз и на ГЕРБ-СДС за обявяване на Големия глад-Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид. В крайна сметка в комисията по външна политика са се обединили около общ проект, обясни председателят ѝ Екатерина Захариева.

Големият глад през 1932-1933 г.-Гладомор, обхваща основните зърнени райони на бившия СССР – Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От глад през този период са загинали седем-осем милиона души, от които три милиона и половина в Украйна, два милиона в Казахстан и Киргизстан и два- два и половина милиона в Русия.

В мотивите е отбелязана 90-годишнината от Гладомора и е подчертано, че това е едно от най-тежките масови престъпления срещу човечеството, „извършено от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи“.

Вярвам, че това решение е важно за българските граждани, за оценка на това, което се е случило, посочи председателят на комисията по външна политика Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС).

Костадин Костадинов („Възраждане“) изтъкна, че, когато се говори за геноцид, той трябва да се аргументира. Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони хора в СССР, отбеляза той. Целта не е да се избие етнос, а кулашкото съсловие т.е. това не е геноцид, а класово изтребление изцяло в духа на марксистката идеология, обясни Костадинов. От парламентарната група са против приемането на такъв проект.

Гладоморът от 1932-33г. носи белезите на етническо прочистване, опонира му Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. Той съвпада и с процесите на разрастване на украинското национално движение, с унищожаване на украинския елит, каза в допълнение той. Това е една от характеристиките на етническо унищожение, подчерта депутатът.

Цончо Ганев от „Възраждане“ обвини в лицемерие „Демократична България“, защото не смеели да отворят и дума за арменския геноцид и най-вероятно го отричат.

Достатъчно е, че днес сме пред голяма възможност да получим широк консенсус по теми, по които можем да сме над дребното политическо говорене, изтъкна Стоян Михалев, сред вносителите на проекта на ДБ. Ние не сме съд, а публичен форум и като такъв имаме право да дадем оценка, посочи колегата му Атанас Славов. По време на неговото изказване заседанието за кратко беше прекъснато заради реплики между депутати в залата.

Започнахме това Народно събрание с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомор, това ли бяха националните приоритети, това ли трябваше да гледа НС, попита Борислав Гуцанов от „БСП за България“. И поиска документът да бъде изтеглен. Защо тълкуваме историята по начин, който не носи нищо за страната ни, попита Гуцанов. И обяви, че БСП също е против предложената декларация.

Когато си говорим за приоритетите на НС, питам дали промените в Изборния кодекс действително бяха едни от основните за българското общество, обърна се към социалиста Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“. Трябва да имаме смелостта подобни актове на геноцид да ги посочваме с пръст, за да не се случват в бъдеще, смята той. Депутатът попита и защо БСП излезе днес от залата, когато се четяха декларации по повод 1 февруари – Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Вярвам, че БСП не е наследник на комунистическата партия, добави той.

БТА   Нели Желева