Годината е 1938-а! Хитлер току-що е извършил аншлуса на Австрия и е посегнал на Судетите, област с немско езично население, намираща се в Чехословакия.

Ръководителят на нацистка Германия вече се е проявил като агресор и това

обстоятелство не може да бъде пренебрегнато нито във Великобритания, нито във Франция.

По това време Обединеното кралство се управлява от премиера Невил Чембърлейн, който подписва т.нар. Мюнхенско споразумение. То включва прехвърляне на Судетите на Германия, а Хитлер обещава на Чембърлейн, че няма да окупира други територии и ще сложи край на своята експанзия.

Премиерът се завръща в Лондон и обявява, че носи дълготраен мир. Той е приел думите на Хитлер на доверие. Липсват каквито и да било гаранции, че германският автократ ще спази обещанието си, но Чембърлейн е много доволен от това, за което се е договорил.

По време на парламентарен дебат по темата обаче думата взема Уинстън Чърчил, който  заявява на Чембърлейн, че е имал възможност да избира между войната и позора, избрал е позора и точно поради това сега ще получи и войната.

И се оказва напълно прав. По-малко от година след подписването на Мюнхенското споразумение нацистка Германия атакува Полша и поставя началото на Втората световна война.

А сега годината е 2025! Вече три години и девет месеца продължава пълно мащабната руска война срещу Украйна.

През този дълъг период от време определено имаше динамика на бойното поле. Армията на агресора беше стигнала почти до Киев, беше окупирала Херсонска област, както и доста голяма част от Харковска област.

Всичко това сега е под украински контрол. Да не говорим за лицемерните и нагли лъжи на Кремъл!

Захарова : „Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна“!

Очевидно на Русия и Путин може да се вярва, колкото на Хитлер и мирните му договори с Чембърлейн, и по-късно със Сталин!!!

 

Руските твърдения са силно неустойчиви. Тяхната цел е да въвеждат в заблуждение и да създават нестабилност в съседните държави и въобще в системата на международните отношения.

При наличието на авторитарен режим, експанзията води до обединяване на обществото около режима, защото всички други въпроси отпадат от дневния ред и остават единствено въпросите на войната.

Това се случва в нацистка Германия през 1938 г. Това се случва и в путинова Русия сега.

Повърхностно погледнато винаги демократичните общества изглеждат по-разделени от авторитарните. През 1938 г. Чърчил и Чембърлейн водят публичен дебат в парламента, докато на Хитлер никой в Германия не му задава никакви въпроси.

Сега в Украйна има разногласия по определени въпроси. Това ясно личи от работата на украинската Рада. В Русия обаче никой нищо не пита. Там всеки, който не вярва на режима, се смята за противник на държавата. Ето това е напълно завършеният авторитарен режим. Той изцяло е поставил знак за равенство между себе си и държавата.

Поуките от 1938 г. не са само за Великобритания или само за Европа. Те са световно наследство. Във Великобритания и Европа обаче те вече са добре осмислени и лидерите на континента ни се съобразяват с тях в процеса за вземане на решение.

След идването на Тръмп нещата станаха много по-неопределени и непоследователни. Докато се стигне до сегашното положение, при което въпросите около тази война се превърнаха в част от борбите вътре в администрацията на Тръмп.

Разликата в отношението към военния конфликт на държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс е голяма и вече ясно разпознаваема. Липсата на единство вътре в американската администрация я прави податлива на множество влияния.

Устойчиво примирие би било възможно единствено ако в него има повече Чърчил и по-малко (или по възможност никакъв) Чембърлейн.                                                                                                                                                                                                                                                               Евгени Кръстев.