Москва е утроила сумата за дезинформация? Путин иска Западните Балкани, предупреждава Великобритания!

Напрежението в Западните Балкани се покачва, а лидерите в региона – както и във Великобритания – се притесняват, че руският президент Владимир Путин ще използва момента, за да продължи да използва разломните линии в бивша Югославия.

Западните Балкани са определяни като „другата гореща точка“ от лица от висшите етажи на британското правителство – и тъй като сега температурата се увеличава, Великобритания настоява всичките шест държави в региона да се присъединят към ЕС, за да се предпазят от руското влияние.

„В този момент, когато има война в Европа и се вижда дългата ръка на руската намеса и в региона, би било глупаво, ако откъснете поглед от Западните Балкани, където все още има наследени проблеми, които предстои да бъдат преодолени“, заяви британският външен министър Дейвид Лами пред POLITICO по време на посещение в региона миналата седмица.

„Интересите на Путин тук са да поддържа региона дестабилизиран. В негов интерес е да държи страните, които съставляват Западните Балкани, в напрежение, да има дестабилизирано население и да води кибер и хибридна война“.

Всичките шест държави от Западните Балкани се опитват да станат членки на ЕС, което е продължителен процес, в който геополитиката може да бъде толкова важна, колкото и изпълнението на задачите по привеждане в съответствие. Те са изправени пред сериозни предизвикателства както във вътрешен план, така и в отношенията със съседите си.

Босна и Херцеговина например изпадна в криза, тъй като Милорад Додик, сръбският член на тричленното председателство на страната, се укрива от арест заради сепаратистката си политика. Междувременно Сърбия обвинява Косово, че потиска сръбското малцинство, а Косово обвинява Сърбия за насилието на своя територия.

Както експертите по външна политика, така и министрите се опасяват, че Кремъл ще се опита да се възползва от дълбоко вкорененото етническо и религиозно напрежение, за да разпали още повече размирици на Балканите, да засили интересите на Русия и да създаде още повече проблеми в задния двор на ЕС.

„Точно сега те трябва да се придвижат напред или ще продължат да бъдат игрална площадка на Русия“, заяви един от служителите на Обединеното кралство, на когото бе предоставена анонимност, за да обсъди въпроси, които не е упълномощен да коментира публично. Сега има „съвсем малък прозорец“, в който балканските държави трябва да „спрат да седят на оградата“, преди Брюксел да бъде погълнат от присъединяването на Украйна, казаха те.

„Парадоксът е жив тук“

Лами вярва, че Сърбия – въпреки отстъплението от демокрацията, сближаването с Русия и продължаващия отказ да признае Косово – наистина иска да се присъедини към ЕС – процес, който започна през 2009 г.

„Но има различни гледни точки за това как да се постигне това, колко бързо и колко сериозно“, каза Лами по време на интервю в сръбската столица Белград.

„Съществува и алтернативна визия, която е по-мрачна. Това е позиция, която клони към олигархия, корупция, тежък държавен контрол, много повече към полицейска държава. Има и такава визия и тези неща са спорни в тази част на света“.

Огромните препятствия, които Сърбия трябва да преодолее, за да се присъедини към блока, са нагледно показани по улиците на Белград. Все по-авторитарното правителство, ръководено от президента Александър Вучич, който неотдавна посрещна Додик с отворени обятия, е подложено на сериозно изпитание от вълна от протести с невиждан досега мащаб в Сърбия.

Стотици хиляди излязоха на протест срещу корупцията в правителството, на демонстрации, организирани от студенти, заради срутването на покрива на ремонтирана железопътна гара в град Нови Сад, при което през ноември загинаха 16 души. Те продължават да блокират пътища ежедневно.

Те дори разшириха протестите си, за да се противопоставят на предложение за строеж на луксозен недвижим имот от зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп – Джаред Кушнер. Хотелският комплекс е планиран на мястото на бомбардираното бивше югославско министерство на отбраната, което е паметник на въздушните удари на НАТО, довели до края на войната с Косово през 1999 г.

Студентите свързват този план с други сделки с недвижими имоти, които според тях са корупционни. Много хора в страната също изпитват неприязън към това, че семейство Тръмп се възползва от обект, разрушен от бомбардировките, водени от Вашингтон.

Децентрализираният модел на организиране на студентите означава, че няма ясен лидер, който да бъде насочен към репресии, но властите са обвинени, че използват незаконно звуково оръдие срещу демонстрантите. Белград също така заяви, че руските шпионски служби са помогнали да се реагира на размириците.

Лами заяви пред POLITICO, че „ние сме заедно с хората“, преди да повдигне въпроса за протестите и твърденията за използване на звуково оръжие по време на срещата с Вучич в президентския дворец в сряда. Външният министър беше там, за да подпише серия от споразумения с двойна цел – справяне с нелегалната миграция и сближаване на Сърбия със Запада.

Вучич също така отрече срещу протестиращите да е била използвана сила или акустични оръжия и излезе с твърда защита на Додик, след като Лами повдигна въпроса за неговите „противоконституционни“ действия по време на изявленията им пред пресата. (Сръбското правителство не отговори на исканията за интервю.)