Много риба – малко кяр!

Светът е оцелял-защото се е смял. Автентичен разказ от нашия раздел хумор.
Досега Ви разказахме за бизнеса с папагали, но понеже е рисков преминахме на по-тарикатска търговия с рибки. Малки и декоративни „гупи“, които у нас вървяха по 30 стотинки, а в Турция по половин долар, тоест кярът беше добър. Тръгваме с познатия Ви вече Бате Васко на кратък гурбет. Магазините на които щяхме да пласираме стоката бяха предварително уговорени. За да хапнем повече доларчета се спазарихме и с един крайпътен ресторант да му доставим 50 броя чинии за супа на цена по 1$. Отиваме в магазин за порцелан (нашият е много хубав и турчина го знае) и гледаме чиниите за супа с три качества и цени. Аз, като овълчен за пари, предложих да вземем трето качество по 50 стотинки. Васко, като патриот каза да не се излагаме пред чужденците и купихме първо по 1 лев. След това напълнихме двете 20 литрови туби с вода и им пуснахме вътре по 100 рибки в туба. Или тук даваме на човек по 30 лева за рибки, а там взимаме по 50$-пей сърце, ама ако не те застрелят, щото имаше и такава опасност. Пристигаме в 22 часа на границата и очакваме изморения турски митничар да го мързи за проверка, а и те знаеха за дребния гешефт и много не ни тормозеха. Този път обаче гюмрукчията каза: „Багаж контрол“- кофти. В Турция е забранено да внасяш гориво, санким рибки може, ама ние това го знаем. Отваряме багажника и чиниите не впечатлиха митничаря, обаче двете 20 литрови туби-да. „Бензин, дизель?” – попита той. Отговорих му, че е вода. Резонно се зачуди и зададе 2 въпроса: 1. В Турция вода няма ли? и 2. Двама души 40 литра вода – колко дена ще стоите? На първия въпрос му отговорих, че вода у тях има, ама е скъпа, а на втория Васко, който още учеше „майчиния“ му обясняваше с ръце и крака как ще се и мием с водата, като не пропусна да си потърка и….! Турчинът обаче поиска да провери все пак странните туби и каза да отворим капачките. Наведе се помириса (в тъмното рибките не се виждат) и каза да вдигнем едната да опита. Замръзнах! На колана му имаше кобур с пистолет. Викам – Василе, ако тоя глътне жива рибка, ще се побърка и може да извади пистолета! Представяте ли си без да очакваш да ти влезе в устата пляскаща с опашчица рибка, която може да продължи по хранопровода и да си заплува в стомаха Ви. Капките пот избиха на челото ми, а беше студено. Казах на Васил, че аз ще вдигна тубата, а той да сложи двата пръста на отвора и да пуска само вода на проверяващия. Тъкмо се поуспокоих и турчина перна Васко по ръката с думите:“ Махни си пръстите, кой знае какво си пипал?“ Горкия, не знаеше, че е по-добре да му цунка ръката, каквото и да е пипала, отколкото да глътне някоя рибка. Вече очите ми бяха само в пистолета му, но Господ е Българин. Много предпазливо той пое само една малка глътка. Веднага я изплю, ние замръзнахме, а той каза, че е много горчива. С облекчение му обясних, че е специална натурална без да му казвам за физиологичните нужди на рибките. Тръгвайки от границата виждах стотината долара кяр на човек и сбърках. Кръчмарят каза, че чиниите са много дълбоки, ще е на зарар, пък и беше сигурен, че сме взели трето качество по 50 стотинки. Знаеше наизуст цените у нас. Даде ни все пак по 75 цента, че да сме на кяр. Другият каза, че цената на рибките много паднала (редовният им номер, ама после взимахме капаро) и с триста зора ни плати по 30 цента.
Това беше един безплатно споделен опит за дребния бизнес. Спокойно, ще стигнем и до Банката и Кораба на Цветелина. Има време.

Вуйчо Страхил