Мъпет шоуто на българския футбол : Гонзо горд от загубата на нашите от Черна гора. Мана, манам…!!!

Не върви и не върви, мамка му и прасе..

Вчера брахме срам заради „трикольорите“, които в Подгорица имаха прекрасен шанс да спечелят много, много важната среща от квалификациите за Европейското първенство през 2024 г.

Вече сме средата на септември, а националите нямат победа досега през 2023 г.

Време е по време на срещите на националния, телевизиите да излъчват Мъпет шоуто – смехът е гарантира.

Като стана дума за кукленото шоу, да не пропуснем изявите на техническия директор на БФС Георги Иванов-Гонзо, който за пореден път успя да изуми с умозаключения.

Гонзо: „Загубихме за съжаление, въпреки че бяхме по-добрият отбор. Когато не вкарваш, ти вкарват. Смятам, че сме на прав път. Ако продължим по същия начин ще създадем добър отбор. Създадохме положения, играхме бързо, имаше ситуации, които не вкарахме. Не можем да намерим точната формула как да реализираме чистите положения. Съжаляваме най-вече заради футболистите. В много мачове просто нямахме късмет. Остана да изградим един отбор догодина за Лигата на нациите„.

Казал още: „Чета много коментари от Гошо, Пешо, Тошо, от такива футболните анализатори и коментатори. Трябва да се викат много футболисти, ако искаме да изградим един национален отбор„.

Всичко е прекрасно, само дето 10 черногорци биха 11 „лъва“ насред Подгорица…

Жабокът Кърмит, прекрасната Пиги и оригиналният Гонзо трябва още много хляб да изядат, докато стигнат гонзовото ниво за абсурдно изразяване. Ще им помогне и един специален курс в БФС.

Гонзо твърди още, че някои от футболистите ни плакали  в съблекалнята след драматичната загуба в Подгорица. Направо древногръцка трагедия. А е толкова просто: Биеш и тогава сълзите са от радост.

Преди няколко дни германските национали бяха унизени от отбора на Япония в приятелски мач с 4:1. Разгромът предизвика яростна реакция на феновете и медиите. Нито един израз на критика в немския език не им бе спестена. И никой ръководител на футбола не си позволи да оправдава когото и да било, свързан с националния отбор.

Унищожителните нападки бяха последвани от освобождаване на националния треньор Ханзи Флик.

Президентът на германската футболна федерация Бернд Нойендорф заяви по този повод:

„Комисията се съгласи, че германският национален отбор се нуждае от нов тласък след последните разочароващи резултати. Отивайки на Европейско първенство през следващото лято, имаме нужда от увереност и оптимизъм в страната по отношение на нашия отбор. Това беше едно от най-трудните решения, което трябваше да взема през времето си в тази роля, защото наистина уважавам Ханзи Флик и неговите помощници, както професионално, така и лично. Спортният успех е от първостепенно значение за Германския футболен съюз, поради което трябваше да взема това решение„.

Дали е възможно президентът на БФС Борислав Михайлов да проумее изречение като „Спортният успех е от първостепенно значение за Германския футболен съюз“ и да го произнесе по отношение на Българския футболен съюз? Дали Боби би могъл да изброи, колко загуби са инкасирани националите под неговото вещо ръководство?

Не е задължително любителите на футбола в България да са експерти или с дипломи по специалността „Футбол“ от спортната академия, за да имат мнение по темата за българския футбол и неговите шефове. Те имат право на мнение и позиция, защото обичат този спорт и той би трябвало да им се отблагодарява за подкрепата, въпреки тъжните резултати и реалности.

Оплакванията, че трябвали огромни пари, за да се построят модерни стадиони (като в Унгария, например) и за детските футболни школи, са неприемливи. Разпадът на този спорт започва от вмирисаната глава БФС и стига вече до опашката. В немалко детски отбори цари неравнопоставеност, толерират се играчи, чиито родители са с финансови или социални и властови позиции. Това отблъсква много деца, между които вероятно и истински таланти.

Доминиращото присъствие на чужденци в първа и втора лига също влияе демотивиращо на българските състезатели.

Това си говорят феновете и няма аргументи, които да ги оборват. Това че сегашното ръководство на БФС се е заинатило и не проявява грам самокритичност само засилва мнението, че футболът ни ще си остане още дълги години с фукането за успехите през 1994-а.

През това време африкански страни, които са с наполовина по-нисък БВП от нашия, ще ни изпреварват във футболно отношение. Защото тук цари фаворизиране на олигархични отбори по политически и бизнес причини. Спомнете си напоителните репортажи от Разград, където Борисов с отбор министри се кипреше до собственика на отбор и стадион, „почетени“ с 5 милиона от парите на данъкоплатците. Държавна помощ за най-богатия българин…

Садио Мане е от Сенегал, ползва стар и евтин мобилен телефон, но не търси държавна помощ, а със собствени пари строи игрища и училища в родината си. Същото прави Мохамед Салах в родината си Египет.

Димитър Бербатов и Стилиян Петров се опитват да „внесат“ нещо подобно у нас, но все още примерът им е повече изключение.

Някой ден човек, заложил на победа на националите ни, ще стане милионер, защото е заложил на победа. Ще спечелят и участници в „Стани богат“, които успеят да отговорят на въпроса за 100 хиляди лева: Кой чужд национален отбор не е побеждавал българския?

„Трикольорите“, „лъвовете“, „Бъл-га-ри – ю-на-ци!“, Гон-зо, Бо-би…

Яко, нали?

Все пак Мъпет шоуто е за предпочитане. Също и Радичковият „Януари“ с нашенското „Мамка му и прасе“.

                                                                                              Витали Роник