В тесните улички на Ал Фахиди, със сгради с високи стени и вътрешни сенчести дворове, въздухът е осезаемо по-хладен. Причината – комбинация от архитектурни решения, които използват силата на природата.
На покривите се извисяват традиционни вятърни кули, наречени баржили. Те улавят по-хладния въздух от височина и го насочват надолу в помещенията, докато горещият въздух излиза навън. Така се създава естествена вентилация, която може да свали температурата вътре с до 10 градуса, пише BBC.
Вътрешните дворове на къщите също играят важна роля. През нощта те събират хладен въздух, който после навлиза в жилищните помещения. Стените на къщите са светли – за да отразяват слънчевите лъчи, а прозорците са покрити с дървени решетки (машрабии), които осигуряват сянка, но позволяват циркулация на въздуха.
Архитектите от миналото са проектирали домовете така, че да осигуряват не само прохлада, но и уединение, защита от прах и пясък, както и усещане за спокойствие – все ключови елементи в културната традиция на Емирствата.
Днес, когато климатичната криза изисква нови (или добре забравени стари) решения, архитектите се обръщат именно към такива пасивни методи. В Масдар – устойчив град близо до Абу Даби – вече са приложени традиционни техники: тесни улички, плътно разположени сгради и вятърни кули. Резултатът: до 10°C по-ниска температура спрямо околната среда и 40% по-ниска консумация на енергия.
Модерни сгради в Дубай – като комплекса Мадинат Джумейра, джамията Халифа ал Туджер и дори музеят „Лувър Абу Даби“ – включват елементи от старите методи: баржили и вътрешни дворове. А иновативни сгради в Лондон, САЩ и дори Япония също прилагат подобни техники, адаптирани към местния климат.
Традиционната архитектура на Дубай показва, че е възможно да се живее комфортно в екстремна жега – без климатик, без огромни сметки за ток и без вреда за околната среда. Нужно е само да се обърнем към мъдростта на миналото.