Има ли спасители?

Спокойно, за басейните и аква парковете положението е добро. Обучават се между 500 и 600 спасители годишно, казва Антон Налбантов.

„Броят на желаещите да работят в басейни и аква паркове е значително по-голям от тези за морето.“

Причината е проста – там условията са по-добри, натоварването – по-ниско. На басейн трябват 2–4 спасители, на морски плаж – до 20.

На морето обаче положението не е така розово. Заплатите не са впечатляващи, минават 2000 лв., а често се покриват и храна и нощувки. Не че няма спасители, има. Обучени са хиляди.

„Проблемът е, че това е сезонна работа. Повечето млади хора си държат на постоянната заетост“, обяснява Налбантов.

Фалшив спасител?

Звучи като сюжет на лятна комедия, но реалността е по-сериозна. Случвало се е хора да работят с фалшиви сертификати или без изобщо да са минали курс.

„Това са редки случаи, но ги има“, казва той. И добавя: „Опасни са.“

Колко безопасни са аква парковете?

Налбантов е категоричен – съоръженията се проверяват. Табели има навсякъде. Проблемът е в онези, които „не четат табели“ и „не слушат служители“.

„Скачане, блъскане, неправилно поведение – това води до травми. Не съоръженията, а хората са проблемът.“

Най-големият риск? Бидонът в двора

Колкото и да е парадоксално, най-много фатални инциденти с деца не стават в морето, а във вътрешни водоеми или домашни условия.

„Имаше дете, удавено в бидон в двора. Друго – в басейн, докато бабата влязла в къщата. Дете се удави в рекичка до дома си.“

Миналата година 5 деца. Нито едно в морето.

„Най-голямата опасност е родителската небрежност“, казва Налбантов.

„Мислят си – то е плитко, няма страшно. Но дете може да се удави в леген или дори във ваната.“

Не е работа на спасителя да ви гледа детето

„Родителите трябва да са на една ръка разстояние от детето. Спасителите не са детегледачки. Те не могат да се клонират“, обяснява той.

На големите плажове често се търсят изгубени деца.

„Родителите са в единия край, детето – в другия, спасителите го търсят с часове.“

Джетове, яхти и лодки

Контролът е разделен:

Министерството на туризма следи плажовете, Морска администрация – плавателните съдове.                            Иван Виделов, директор в Министерството на туризма, казва:

„Имаме сигнали за джетове и лодки в зони, където не трябва да са. Контролът се извършва, но винаги има нарушители.“                                        Той допълва, че почти всички плажове имат спасители, а липсата на кадри е „ограничена“.

Най-опасният момент: след 18 ч. и с биричка в ръка

„Повечето инциденти стават след работно време. Хората чакат спасителите да си тръгнат, пият по няколко бири и влизат в морето. Много често не излизат“, казва Виделов.

Причините за фатални инциденти включват и здравословни проблеми, дрога и, разбира се, инат.

Има и конфликти – родител пуска детето си в морето на червен флаг и започва скандал със спасител.

„Ако някой иска да се самоубива, нека го прави на неохраняем плаж. Не рискувайте и живота на спасителите“, казва Виделов.

И добавя:

„Целият ми апел е към туристите – не си струва. Животът е един, не рискувайте живота и на другите, особено на децата ви.“

Имаме модерни аква паркове, курсове, сертификати, инспекции и квалифицирани спасители.

Но ако на плажа, до басейна или до бидона в двора родителят гледа TikTok, а не детето си – нищо от горното не ни спасява.

                                                                 Констанца Илиева  Фрогнюз.