Една трета от мераклиите за парламента са русофили! Какво обещават новите „спасители“?!?

Родолюбци, патриоти, спасители, симпатизиращи на режима на Путин – никога досега толкова много политически сили с националистически и/или русофилски профил не са щурмували избори. Такъв е геномът на поне една трета от 34-те партии и коалиции, регистрирани за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите на 9 юни.

На предишните избори за Народно събрание на 2 април м.г. от 26-те, които ЦИК допусна, с ярко национал популистко оперение, което в България обикновено върви с латентно или изявено русофилство, бяха десетина от участниците. При това, без да броим БСП, която също се бори за този вот, без АБВ, и без “Левицата!”.

Растат правопропорционално на скептицизма

Техният брой се увеличава правопропорционално на растящия евроскептицизъм в България – страна, която е сред най-уязвимите страни-членки на ЕС по отношение на руското влияние и с най-слаби европейски настроения.

Тези констатации на публикуваното миналата година проучване “Европейски компас на настроенията” на Европейската културна фондация и Европейския съвет за външна политика се потвърждават и от други изследвания.

След поредица предсрочни избори – шест за три години – и поредица политически провали социолозите констатират разочарование сред почти половината българи, отлив на гласове както от партии на статуквото, така и от онези, които се родиха от стремежа да бъде разбит монополът му.

Разширява се нишата за “новите” спасители, претендиращитe да представляват “добрия народ” срещу “лошия елит”, които обещават да върнат достойнството на българите и също така да ги върнат “при корените”, комбинаторите на леви и десни лозунги – национализация, но и повече държавна собственост и мигрантите вън.

Някои не подкрепят военната помощ за Украйна и плашат, че скоро България влиза във война, други са по-гласовити в критиките към европейските политики. Но всички уверяват, че се борят срещу мафията в държавата.

Клонингите

Тези формации никнат досущ като сайтовете „гъби“. Отцепници от “Има такъв народ” създадоха “Български гласъ” и МЕЧ (Морал, единство, чест).

Създателят на селището “Исторически парк” в община Ветрино Ивелин Михайлов, близък до председателя на “Възраждане” Костадин Костадинов, пое самостоятелен курс миналото лято и сега заедно с бившия служител на НСО Николай Марков са лица на партия “Величие”.

Кузман Илиев “потегли” от ВМРО, а вече дебютира със своя проект “България може”. А през март същият Ивелин Михайлов и Марков се снимат с Кузман Илиев и декларират, че ще подкрепят инициативите на “България може”. На срещи обясняват, че могат да си партнират и с “Пряка демокрация” на Петър Клисаров.

Те може и да успеят да откъснат живо месо от “Възраждане” – третата политическа сила в 49-ото НС, а не изключените трима депутати и четирима общински съветници, създали “Алтернатива за България”. Нито пък останалите като “За Велика България”, “Български възход”, „Коалиция Неутрална България“ (русофили и комунисти), “Народна партия Истината и само истината”, Български национален съюз, “Правото”, “Пряка демокрация”.

Дори ВМРО-БНД не са сериозна конкуренция поради една причина – не разполагат с ноу-хау на “Възраждане”, което притежава Ивелин Михайлов. Въпреки че на местните избори миналата есен “Величие” се представи слабо, получавайки едва 143 гласа за общински съветници във Варна.

Но Михайлов и Николай Марков, който е и хоноруван преподавател в Нов български университет, не се отказват. Крайморският град е люпилня на националистически формации – там се учреди през 1991 г.

Българският бизнес блок на Жорж Ганчев, ВОЛЯ на Веселин Марешки, “Възраждане” на Костадин Костадинов, сега и “Величие”. Лицата на “Величие” знаят, че партията на Костадинов е в топ 3 на политическите сили, които обират гневния вот на българите в чужбина – и само преди два дни се срещнаха с представители на общността във Великобритания, в зала, наета в лондонския Regent’s University.

.