Дойче веле : Правителство ще има, какви са вариантите?

Вариант 2

Съществува и теоретична възможност за коалиция без ПП-ДБ и без Пеевски, а с Доган: ГЕРБ-АПС-БСП-ИТН (126 депутати). Но тогава въпросът е дали за ГЕРБ е по-лесно да се лиши от Новото начало, отколкото от ПП-ДБ.

Вариант 3

Последният вариант е за кабинет на малцинството на ГЕРБ, който дори може да бъде и еднопартиен, защото за да мине, са достатъчни 62 гласа в парламента, а ГЕРБ има 69.

За целта обаче трябва да е подготвено широко пасивно мнозинство от почти всички останали партии, които да осигурят 121 или малко повече депутати в залата, за да може заседанието да е редовно, а с вота на половината плюс един или още няколко от присъстващите Борисов да състави еднопартиен кабинет, който дори сам да оглави.

Това обаче означава за всичките си действия след това този кабинет да разчита на плаващи парламентарни мнозинства и във всеки момент да може да бъде свален, стига да се събере мнозинство от 121 гласа (по конституция правителството може да бъде избрано дори с 62 гласа, но за да бъде свалено, са необходими поне 121).

Какво оферира ГЕРБ

Основното предизвикателство пред ГЕРБ за съставяне на управление е дали може да осигури за свой партньор втората сила ПП-ДБ. Цяла предизборна кампания ПП-ДБ настояваше за равно отдалечен премиер и три антикорупционни мерки като предусловие за кабинет, а Бойко Борисов настояваше при убедителен резултат на партията си той да е премиер и не отстъпваше от позицията си вече в няколко парламента за политическо отговорно правителство на коалиционна основа.

За фигурата на премиера и двете формации могат лесно да намерят приближение. Още в кампанията партии от ПП-ДБ коригираха „равноотдалечен“ на „взаимно приемлив“ премиер, което изглежда не само по-работеща формулировка, но и не изключва непременно политическа окраска на министър-председателя.

Категоричните заявки на коалицията обаче са Борисов да не е премиер. На същите позиции е и ИТН.

Лидерът на ГЕРБ лесно може да отстъпи премиерството, което да представи като великодушна крачка към разбирателство, като в същото време спечели у отсрещната страна съгласие да се откаже от непартийния и експертен профил на главата на правителството и го „вдигне“ до експертно-политически профил, във фигура от рода на Росен Желязков например.

Оттам нататък следва да се прецизира доколко правителството ще прилича на открито коалиционно със заслужена доминация на ГЕРБ като категоричен победител на изборите и пропорционално участие с министерски кресла на по-малките партньори в него – или ще прилича повече на програмно-експертен кабинет с по-дистанцирано участие, особено на ПП-ДБ, в него.

Каквато и да е конфигурацията обаче, публично това управление няма как да не прилича на „Сглобка-2“, колкото и политиците от ПП-ДБ да бягат от тези сравнения.

Ще им се наложи да намерят по-убедителна комуникация с избирателите си, включително дори ако с изненада установят, че голяма част от гласувалите за тях вече са преглътнали перспективата за нова „сглобка“.

По-същественият въпрос е какво ГЕРБ, като водеща преговорите, може да осигури на ПП-ДБ и ИТН (защото с тях двете е най-вероятната коалиция) като антикорупционни политики, за да могат те да легитимират подкрепата си за такова управление. Още повече, че през такива ще се докаже и същинското еманципиране на ГЕРБ от Пеевски, а не просто с неучастието му в правителственото мнозинство.

По-малки стъпки, но по-бързи в началото

А най-първата стъпка, която да покаже дали е подготвена почвата за редовно управление, ще бъде изборът на председател на Народното събрание, защото първо на дневен ред е конституирането на парламента.

                                                                                Веселин Стойнев, Дойче веле