Димитър Марков : Няма норма, която да задължи президента да освободи Стефан Димитров!

Няма норма, която да задължи президента Румен Радев да освободи от поста на външен министър Стефан Димитров. Това заяви в интервю за БНР директорът на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията Димитър Марков.

Коментарът му идва, след като късно снощи премиерът Димитър Главчев предложи Даниел Митов за служебен министър на външните работи на мястото на Стефан Димитров. Предложението обаче трябва да бъде одобрено от държавния глава.

„Влизаме в сивата зона. Президентът винаги може да направи персонална промяна в Министерския съвет и с това проблемът да се реши. Въпросът е, че ако той откаже по една или друга причина, реално няма никаква разпоредба в българското законодателство, която да казва какво да се прави. Оттук нататък започват тълкуванията, интерпретациите коя друга разпоредба може да се приложи, за да се излезе от тази ситуация“, изказа мнението си той.

Според него най-вероятната хипотеза в настоящата ситуация е, че докато президентът не склони, човекът остава на поста. Няма норма, която да задължи президента да освободи съответния човек, обясни Марков и прогнозира:

„Оттук нататък ще видим вероятно, ако се стигне до такъв сценарий, екзотични предложения – коя друга разпоредба евентуално би могла да се приложи. Най-вероятният казус, който може да се получи, е президентът, ако е решил да откаже, просто да не издаде указ и лицето си остава на поста“.

„Импровизира се с целия институт на служебния кабинет в новия му формат и в частност на служебния министър-председател и най-вече в контекста на това, че имаме действащо Народно събрание, което досега не се е случвало. Сега Народното събрание има всички правомощия, които имаше и досега“, отбеляза още Марков.

И изказа мнение, че изначално никой не е мислил, че може да се стигне до какъвто и да било казус със служебното правителство, включително още в началото появилата се опасност да не може да бъде избран министър-председател. Според него тепърва предстоят проблеми с това, че има действащ парламент.

„Възможно ли е парламентът да гласува вот на недоверие на служебно правителство, при положение че той продължава да функционира?“, попита експертът.

По думите му има опити на всички политически сили едновременно да докажат, че продължават да защитават своите политически приоритети и в същото време да показват някаква степен на дистанцираност от правителството.

Центърът за изследване на демокрацията представи поредния си доклад за завладяната държава. Според него 35% от българите съобщават, че през 2023 г. им е искан подкуп, а 30% признават, че са участвали в корупционни сделки. Достигнахме до корупционни нива, сравними с тези от 1999 г., сочат изводите в доклада.