Десет извода за войната Израел/САЩ-Иран – постмодерна, високотехнологична!

– Това беше постмодерна, високотехнологична война, водена между държави без обща граница и без директен сблъсък на сухопътни войски. За разлика от войната между Русия и Украйна, Израел и Иран не се биха за територия, нито пък за хора. Затова израелците и иранците нямат особена потребност от артил

Ако САЩ срещу Иран бе сблъсък на Първия срещу Втория свят и разделим държавите на Първи, Втори и Трети свят, то войната на Израел и  Иран е голяма страна със собствена военно-индустриална база, но не може да се мери със световните лидери във военното дело, превъзходството на израелци и американци бе смазващо!

Израел се утвърди като военната супер сила на Близкия Изток. С мощна авиация, противовъздушна отбрана, ракети и комуникационно оборудване от най-висок клас израелците са с една обиколка напред не само пред Иран, но и пред богатите арабски държави от региона.

Но най-важният компонент на израелската военна мощ не е хардуерен. Това, което прави разликата между еврейската държава и нейните съседи, е разузнаването и диверсионната дейност в тила на врага.

Иранската система за сигурност се оказа продупчена като швейцарско сирене от израелските агенти. Това доведе до най-високия в историята на войните процент убити генерали спрямо унищожените редови войници и офицери.

В собствената си страна и в собствените си щабове командирите на иранска армия и на Корпуса на стражите на ислямската революция бяха в такава опасност все едно са на територията на врага.

Американският удар срещу иранските ядрени съоръжения показа, че във военно отношения светът си остава еднополюсен. Единствено САЩ разполагат с бомба, която да разруши обекти на десетки метри под земята/скалата, и със самолет, от който тя да бъде хвърлена.

И най-важното – с геополитическо самочувствие, че могат да го направят абсолютно безпрепятствено, без никакъв опит за противодействие от другите велики сили. Иран е член на неформалната група БРИКС и на Шанхайската организация за сътрудничество.

И какво от това, някой помогна ли на иранците? Изводът е, че днес не съществува никакъв работещ военно-политически съюз, който да може да оспори военната доминация на САЩ.                                                                                                Като сила номер две Китай също не е готов да поеме хвърлената ръкавица на американското предизвикателство, ако не става въпрос за района на Източна Азия.

Ударите на Израел и САЩ срещу Иран нямат никаква международна санкция. Тя не е и търсена – Китай и Русия имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН, поради което той никога не би одобрил войната срещу Иран.

Последният случай (и комай единствен), когато този международен орган одобри използването на сила в Близкия Изток бе през 1990 г., когато войските на Саддам Хюсейн трябваше да бъдат изгонени от Кувейт. Сега и в близките години тази ситуация няма как да се повтори.

Най-важното и най-силно прокси на Иран – организацията „Хизбула“, бе разгромена и до голяма степен обезглавена в последната година и половина, про иранският режим на Башар Асад в Сирия бе пометен, „Хамас“ в Ивицата Газа е в нокдаун, удари понесоха и йеменските хути.                                                                                    Така разстланата около Израел иранска военна мрежа бе разкъсана и еврейската държава се оказа с развързани ръце да атакува иранската територия.

                       Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество