Черна дата за Русия : Шведи и финландци сриват мита за непобедимата руска армия!

Не сме очаквали друго от хора, които владеят основите на манипулацията.

„Русия е военно непобедима„, заявява постоянно Путин. Той знае, че това е пропагандна лъжа, но се опитва да я налага, защото очаква светът да свикне и дори да приеме тази измама за истина. Историята го опровергава.

30 ноември е черна дата за „руската военна мощ“.

Битката при Нарва е сражение между руските и шведските войски на 30 ноември 1700 г. в хода на Великата северна война. Шведската армия, предвождана крал Карл XII, разгромява четирикратно превъзхождащите я руски сили на цар Петър Велики.

Какво се случва. Петър I решава да атакува внезапно шведските владения в Прибалтика. На 4 октомври 1700 г. войските му, начело с генералите Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град Нарва.                                                                                                              Шведският крал Карл XII, тогава 18-годишен, реагира светкавично и прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатисти територии на Естония се появява пред града на 13 ноември.

Съветът на всичките му генерали е да не започва сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8500 шведи срещу около 40 хил. руси. Карл XII обаче взима смело решение, атакува и овладява основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги. Последва нова атака.

Очакванията на Петър I, който не командва лично своите войски, са, че младите и необучени шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин да изтръгне победата с всички средства.

Шведската атака в условията на ужасна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал Реншелд и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство.

Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвардейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят над 6000 убити за ден срещу 667 шведи.

Тази победа за пръв път създава ореол на Карл XII на непобедим военачалник. Русите отстъпват ужасени а Петър Първи претърпява провал, от който дълго време не може да се окопити.

Отново 30 ноември. Годината е 1939 година. Т.нар. „Зимна война“ е предшествана от преговорите между СССР и Финландия, които се провеждат в Москва от 12 октомври до 9 ноември 1939 г.                                                                                                    СССР опитва да наложи свои искания, които са агресивни и с претенции за придоиване на огромни финландски територии. Всички заплахи на СССР са отхвърлени от финландската страна.                                                                                                  На 30 ноември в 08:00 ч. Руските войски нахлуват във Финландия.

Така започва съветско-финландската война от 1939-1940 година. Заради агресията му Съветският съюз е изключен от Лигата на нациите, тогавашния формат на днешната световна организация ООН.

Съветско-финландската война от 1939-1940 г. продължава 105 дни и е изключително кървава. Финландската страна загуби 100 хиляди свои военни от почти 600 хилядна мобилизирана армия. Загубите на Червената армия наброяват над 400 хиляди убити от 1,3-милионна армия. Големите загуби на Червената армия се дължат преди всичко на героичната съпротива на финландците, но също и на лошата подготовка на Червената армия.

В тази война със своите умения се прочуват финландските стрелци.

5 милиона финландци се изправят в „Зимната война“ срещу 230-милионния СССР… 

Снайперистите на Хелзинки ликвидират почти половината от съветските командири.

Освен това финландците измислят простичкото, но много ефективно оръжие срещу съветските танкове – „коктейл Молотов“.    Това е самоделна запалителна бомба, представляваща бутилка, напълнена с горивна смес, снабдена с фитил.

Кръстена е на името на съветския външен министър Молотов, който подписва известния договор между СССР и нацистка Германия за подялба не само на Полша, но и на други европейски страни.

Войната завършва с договор, подписан в Москва. Финландия губи около 10% от територията си, но СССР и Сталин са принудени, след огромните поражения и жертви, да седнат на масата на преговорите.

В Москва и до днес избягват да коментират тази война, защото тя разбива мита, че руската армия е непобедима.

През 2022 г., месец след като Русия нападна Украйна, посланичката на Москва в България Елеонора Митрофанова, заявява: „Не приемам образа на Русия като агресор. Русия никога не е била агресор в своята история“.

Горните примери опровергават тази глупост.

                                                                                                         Фрог нюз.