Бюджет 2026 влиза в политическа буря! Всички съсловия и организации го определиха, като Тотално безхаберие!

Проектът на държавния бюджет за 2026 г. е на финалната права да бъде гласуван, но още преди влизането си в парламента няколко конфликтни линии противопоставиха правителството, опозицията, работодателските организации и синдикатите.

Макар финансовото министерство и лично премиерът Радев да защитават бюджета като необходим компромис между ограничаването на дефицита и поддържането на публичните услуги, критиките идват от всички страни – за липсата на структурни реформи, за начина на разпределение на разходите и за отсъствието на по-смели мерки за стимулиране на икономиката.

Опозицията: Бюджет без реформи и с прекалено висок дефицит

Опозиционните партии определят бюджета като документ, който не решава натрупаните структурни проблеми. Основните критики са насочени към високия планиран дефицит, увеличаването на държавния дълг и липсата на ясни мерки за ограничаване на публичните разходи.

Според критиците бюджетът отлага непопулярните, но необходими реформи в администрацията, пенсионната система и държавните предприятия. Те предупреждават, че при подобна политика страната ще остане зависима от ново финансиране чрез дълг, вместо да подобрява ефективността на публичния сектор.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов постави основната критика на партията си върху размера на разходите и риска за бъдещата финансова стабилност. Той заяви, че ГЕРБ е готова да не атакува политически правителството, ако проектът бъде оттеглен и бъде внесен нов вариант с дефицит до 3%.

„Те искат да похарчат милиарди. И те ще ги похарчат. Но след това вие ще ги плащате – всички ние ще ги плащаме с лихвите“, заяви Борисов. „Европейската система ни налага процедура по свръхдефицит. Това не е жълта лампа, това е червен картон да променим бюджета“, коментира лидерът на ГЕРБ. Според Борисов правителството отлага решаването на финансовите проблеми заради политическия календар и предстоящите избори.

Още по-остра е критиката от страна на „Продължаваме промяната“.

Лидерът на партията Асен Василев определи проекта като бюджет без достатъчно прозрачност и контрол върху разходите.                                                             „Основното нещо, което кабинетът „Радев“ е произвел до момента като политика, е проектобюджетът, а той е един изключително лош бюджет“, заяви Василев.

По думите му във финансовата рамка са заложени прекалено големи средства за капиталови разходи и издръжка, докато останалите политики остават без реално развитие. „В момента бюджетът е черна кутия, няма нищо разбито.

Не може да се дебатира в парламента и второ – не е записано в закона и правителството може да си ги харчи за каквото си иска, ако се гласуват така“, каза Василев.

„До момента не сме видели нормален отговор за какво ще се изхарчат. Дават ни се хвърчащи суми – щели сме да похарчим 20 млн. за „Евровизия“, щяло да има 170 млн. евро за земеделците – за какво точно, по каква програма, на кого ще се дадат, не е записано“, коментира той.

„Като съберем всички проекти – 198 на брой, стигаме 1,4 млрд., а в бюджета е записано 3,1 млрд. Тоест 1,7 млрд. евро не са описани за какво ще се дадат“, заяви лидерът на ПП.                                                                                                              И предупреди, че „българите може отново да излязат на протести, ако очакванията не се оправдаят“.

От „Демократична България“ също настояват проектът да бъде оттеглен и преработен.

Съпредседателят на коалицията Ивайло Мирчев заяви, че бюджетът трябва да бъде изготвен с дефицит до 3%, без ново значително увеличение на дълга.                                                 „В този бюджет липсват всякакви реформи и още по-лошо – той е проинфлационен и няма да доведе до нищо добро“, каза Мирчев.                                                          Според него управляващите са се отказали от обещаните промени и са оставили основния модел на разходите непроменен.

Икономистът Никола Янков определи бюджета като отказ от необходимите промени. „Отчайваща демонстрация на страх. Нулева реформа. Шокиращо. Няма нужда от такъв бюджет. България заслужава бюджет с 3% дефицит. Да не кажа, че трябва да е балансиран“, заяви той.

Според него държавата няма извънредна ситуация, която да оправдава толкова високи разходи. „Ние нямаме проблем в държавата – нямаме рецесия, нямаме бедствия, нямаме война, нямаме пандемия, нямаме мигрантски вълни“, коментира Янков.

Той е критичен и към идеята за промяна на осигуровките на държавните служители. „Това, че държавните служители ще започнат да си плащат осигуровките, ще се компенсира с увеличаване на заплатите“, заяви той.

Според него отлагането на реформите само увеличава цената им. „Ако сега не се направят, с течение на времето шансът това да се направи намалява“, каза Сиркаров.

Икономистът Щерьо Ножаров постави под съмнение дългосрочната устойчивост на бюджета. Според него има противоречие между заявената фискална консолидация и реалното нарастване на дълга.

„Няма как да постигнеш фискална консолидация на 3%, а дългът ти да експлодира. Заложеният 3% дефицит през 2028 година е илюзия“, заяви той.

Работодателите: Време е за реални реформи, а не за временни решения

Работодателските организации също настояват бюджетът да бъде свързан с реални реформи.

Според бизнеса основният проблем е, че държавата продължава да увеличава разходите си, без да подобрява ефективността на публичния сектор.

Една от най-детайлните позиции дойде от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Организацията подкрепя част от мерките на кабинета, но предупреждава, че бюджетът няма да реши проблема с инфлацията и публичните финанси без сериозни структурни промени.

От КРИБ посочват, че продължаващите бюджетни дефицити ще поддържат ценовия натиск и настояват държавата да се върне към балансирани бюджети или дори бюджетен излишък в следващите години. Според работодателската организация това е ключово условие за устойчив икономически растеж и финансова стабилност.

На свой ред Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като изключително проблемен и заяви, че бизнесът не желае да участва в процес, който не води до реформи. „В България се води имитация на диалог и заради това работодателите не искат да стават съучастници на най-пагубния Бюджет 2026“, каза Велев.

Особено спорна е темата за осигуровките на държавните служители. Работодателите подкрепят идеята за по-голяма равнопоставеност между публичния и частния сектор, но настояват мярката да не бъде превърната само в счетоводна операция, при която допълнителните разходи се компенсират с ново увеличение на заплатите.

Осигуровките на държавните служители – спорът с най-голям финансов ефект

Една от най-коментираните мерки предвижда държавните служители постепенно да започнат сами да поемат част от своите социални и здравни осигуровки – практика, която отдавна съществува за работещите в частния сектор.

Според правителството нетните доходи ще бъдат компенсирани чрез увеличение на брутните възнаграждения, така че служителите няма да получат реално намаление на заплатите, а осигурителният им доход ще бъде по-висок.

От КРИБ обаче предлагат по-балансиран подход, който едновременно да защити бюджета и да запази социалната справедливост.

Идеята е компенсация да получат само държавните служители с по-ниски възнаграждения, докато за високите заплати такава компенсация да не се предвижда.                                                                                                                                Според работодателската организация това би ограничило допълнителните бюджетни разходи и би направило реформата значително по-ефективна.

Съпротива и от синдикатите

КНСБ и КТ „Подкрепа“ също са недоволни с с аргумента, че държавните служители ще бъдат натоварени с допълнителни разходи, без да получат повече права.

Според тях, ако служителите започнат да плащат личните си осигуровки като всички останали работещи, трябва да отпаднат и ограниченията в Закона за държавния служител – например забраната за втори трудов договор, ограниченията за допълнителна стопанска дейност и липсата на клас „прослужено време“.

Майките отново на улицата

И социалната политика също се превръща в един от най-чувствителните елементи на проекта на разчетите.

Майки излизат на национални протести с настояване обезщетението за отглеждане на дете през втората година да бъде увеличено.

Според протестиращите сегашният размер на помощта вече не отговаря на рязко повишените разходи за издръжка на децата. Те настояват обезщетението да бъде обвързано с минималната работна заплата и да достигне 70% от нейния размер – механизъм, който според тях ще гарантира автоматична индексация при бъдещо увеличение на доходите.

Родителите предупреждават, че липсата на адекватна подкрепа задълбочава демографската криза и поставя младите семейства пред все по-труден избор между професионалната реализация и отглеждането на деца.