Борисов плаши Рашков със съд, но министърът май точно това иска!

Ще обясня за онези, дето гледат банкянския джобен Зевс в очите, а си мислят как да се докопат до сиренцето – сиреч до чекмеджето с пачките.

Бойко от ГЕРБ е бесен на Бойко от МВР, защото вторият заяви преди дни, че част от плащанията за лот на АМ „Хемус“ са преминавали през банка, чийто собственик е бил съдружник на Борисов преди години. Самият лидер на ГЕРБ допусна, че вътрешният министър е имал предвид бившата му приятелка – банкерката Цветелина Бориславова.

Управителят на БНБ Димитър Радев побърза да ни уведоми, че сикаджията и бивш премиер няма банка. Този Радев е много забавен. Да не би да смята, че в България може да се притежава финансова институция само по определения от закона начин? Ще му се смеят и децата.

Но да се върнем към завеждането на дело от единия Бойко срещу другия Бойко.

Борисов е много смел пред камерата на Севдето, но когато е извън обсега на погледите на организираните фенове по села и паланки, е уморен и уплашен. И знае защо.

1. Бойко Рашков, за разлика от главния прокурор Гешев, е завършил право в СУ и сред колегите си е известен с добрите си познания в правната материя.

2. Рашков е бил шеф на националното следствие, което е ценен опит и трупане на практически умения.

3. За да изрече Рашков въпросната информация, със сигурност тя е подкрепена от съответни факти и доказателства. Защото Рашков със сигурност се е сетил, че Борисов ще го заплаши със съд.

4. Борисов знае също, че тръгне ли такова дело, в съдебната зала ще се извадят и покажат, а може и свидетели да се явят да разкажат за неща, които той не би искал да излизат на бял свят.

5. А най-близко до ума е, че Рашков пусна „мухата“ на Борисов, за да го принуди да предприеме точно стъпките за които се заканва, за да разгърне той своята идея по разобличаването на Борисов и негови машинации и финансови потайни схеми.

6. С всяко ново разкритие за корупция и кражби Борисов разбира, че „чистачите“, които е трябвало да прикриват следите, не са си свършили работата…

Когато човек е обсебен от страхове, губи възможност за реална преценка на ситуацията. Борисов е кристален пример. В случая с  разграбването на държавата обаче той все още има свежи спомени и очертаващото се възмездие – политическо и законово, – го кара да се поти обилно денем и нощем. Усеща също, че ще става още по-напечено, когато Гешев и Цацаров бъдат отстранени от постовете, което се очертава като близка перспектива.

Лошо, Борисов, лошо… Капанът е заложен.

                                                                                    Д-р Димитър Попкутуев