„Германците“ се връщат в Столипиново – време за харч на сватбени рокли!

През юли всеки трети автомобил в Столипиново е с германска регистрация. А сватбените рокли се харчат по-бързо от зеленчуците. Причината: „германците“ се връщат. Те вдигат сватби и правят ремонти, пише В. Божилова в репортаж, публикуван в Дойче веле.
В началото на юли Столипиново започва да се пълни. „Германците“ се връщат за ваканцията. Това е моментът, в който автопаркът по улиците на квартала, определян като най-голямото ромско гето на Балканите, се нашарва с германски номера.
Обичайното возило, закупено в Германия и успяло да докара емигрантското семейство до Пловдив, е поне на 15-20 години, не претендира нито за марка, нито за лукс, но очевидно върши работа.
На сватба в България
И Мехмед е закупил своя автомобил в Германия. БМВ за три хиляди евро. От две години насам младият мъж живее там с жена си и тригодишния им син. Те имат малък магазин за дрехи във Вилберт. Леля му има подобен магазин в Столипиново. Сега тя отсъства, така че семейството на Мехмед я замества, вместо да почива. Облеклата в магазина са дамски, преобладават лъскавите дрехи, подходящи за официални поводи – най-вече за сватби.
„С връщането на „германците“ започват сватбите“, казва Роза, която е останала да живее в пловдивския ромски квартал. „Гурбетчиите обикновено това правят тук, вдигат сватби. Даже и да са се взели там, тук празнуват“, обяснява жената и въздиша: „Ами то повечето от младите заминаха, тук останахме само баби и деца. Помагаме си както можем, продаваме си разни неща един на друг, така поминаваме.“
И действително. Пред обичайните сергии за домашни потреби и препарати за почистване я се спре някой, я не. Същевременно двете златарски ателиета на главната улица „Възход“ и магазините за сватбени рокли са пълни с жени. В Столипиново през лятото сватбените рокли се харчат по-бързо от зеленчуците на пазара.
„Променили са се“
„Eх, дойдоха си“, казва един възрастен мъж, седнал в кафене близо до един от магазините за сватбени рокли. Неговият брат също е в Германия, заедно със семейството си. Той е един от първите завърнали се това лято отпускари гурбетчии.
„Променили са се, по-учтиво поздравяват, държат се по-културно“, коментира мъжът от кафенето и добавя: „Ама едва ли от германците са го научили това, с тях те имат по-малко взимане-даване. Повече работа имат с турците там.“ Възрастният мъж обяснява, че в края на ваканцията брат му пак ще се върне в Германия. „Няма какво да правят тук.“

Липсата на перспектива в България кара жителите на Столипиново да търсят варианти в чужбина, най-често в Германия. Повечето от тях не късат връзките си с родния квартал. Връщат се по време на отпуските си. В блоковете наоколо личи и с просто око къде живеят. Входните им врати са укрепени като за атака, по някои дори има рулетки, спуснати до земята.
Най-често редовите гурбетчии се връщат, за да заведат децата си на море, да направят някой дребен ремонт в пловдивската си къща, да купят мебели или електрически уреди, да си платят дълговете. Очевидно архитектурните забележителности на Столипиново от по-ново време – разточителни палати с арки и колонади – не са построени с пари от работа в строителството, миене на чинии и чистене на къщи.
Кой забогатява в Германия?
„В Германия забогатяха само проститутките и сводниците от Столипиново“, казва с известна горчивина Мехмед. „Ние работим нормална работа, трудно ни е, но се справяме. Там ни е по-добре, отколкото тук. Трудно отворихме магазина там, тук става по-лесно. Но все пак успяхме да го направим и сега с това се занимаваме.“
Като непосредствено потвърждение на неговите думи в този момент по тясната уличка преминава мощен лъскав джип с германска регистрация. „Примамват момичетата с обещание за работа“, казва Роза, която дълги години е била чистачка в началното училище в квартала. „Обикновено са някакви познати, дори и роднини го правят. Първия месец всичко е наред, а втория .. Тогава вече ги изкарват на улицата и ги правят проститутки. От беднотия е това.“
И дъщерята на Пепа е в Германия. Дълго време тя се хвалела с нея, показвала на драго сърце огромния телевизор, който ѝ купила и благодарение на който полусрутената ѝ къщица и днес продължава да прилича на киносалон. Разказвала, че в Германия дъщеря ѝ работи като „крупиерка“. Днес обаче Пепа е ядосана. Друго работи дъщерята, но на възрастната жена не ѝ се говори за това. Заета е с грижите за трите си внучета, които са останали да живеят при нея, коментира днес.бг!
Децата от Столипиново
Децата са най-щастливите хора в Столипиново, особено тези, които се връщат от Германия. Животът в квартала протича на улицата – от сутрин до вечер. В Германия е друго – през повечето време там си стоят затворени у дома. В Столипиново малчуганите тичат по цял ден из прахта, която сякаш е тук, за да напомни на завръщащите се от гурбет семейства защо са напуснали родния град. „В Германия не мия маратонките на сина ми, поне не всеки ден, защото там е по-чисто“, разказва Анка, която си е дошла за отпуската. „В Столипиново се налага да ги мия всеки път, щом се върне от улицата“, добавя жената.
Повечето от малчуганите, тичащи по улиците, подхвърлят немски думи. Дори тригодишният Гюней може да казва „Nein“. През последните години все повече деца напускат временно кварталното начално училище и заминават за Германия. За два, три, шест месеца. Или за няколко години.
През последната учебна година 56 деца са напуснали училище „Кирил Нектариев“ поради тази причина. През същия период обратно в училището са се върнали 33 деца. В него учат общо 450 деца.
Не може да се отрече, че емиграцията в двете посоки превърна немалко ромчета в полиглоти. Освен немски много от децата, заминали в Германия, са понаучили и английски. Така например в края на юни италиански актьори работиха с деца от Столипиново в театрална работилница. И общуваха едни с други на английски.