Кеворк Кеворкян: Шампиони по неприличие!

И дори не се усещат, колко смешни стават с тази Деси! Комюникетата за нея са като за кралска снаха – пък тя, всъщност, е булка на Пастирка.  Обаче не мирясват – чудя се, как още не са открили специална рубрика, в която възторжената Петя Д. да следи всяко вдишване на синоптичката. Подозрително е – освен, че е нелепо – старанието, с което уж сериозни медии обглеждат всяка крачка на клетата Деси.  А трябва да внимават, защото може да й развият чивията, както се случи навремето и с Пастирката.  Медиите имат сериозна вина роля за неговото вдетиняване в ролята на световен политик. В случая с Деси, всяко приличие е подминавано от медиите като нещо ненужно.  Ровят се във всевъзможни подробности – а и Пастирката и неговата/нейната фея сами ги подтикват към едно разпасано любопитство.  Народът има една поговорка за късните любови: „Стар боклук, като се запали, зле гори“ – грубичък намек, но точен.  Но и тогава трябва да има, все пак, някаква въздържаност – пали си боклука скришом, не се натискай пред хората на лондонското летище, примерно.  Късният мачо/бивша Пастирка не спазва обаче никакви правила – довчера се напъваше, че е президент, днес иска да го схващат като Любовник. Двойката няма нищо против да обсъжда всякакви интимности с всеки, който има желание да ги научи – само дето още не ни е представила сочни подробности за свещеното зачеване.  Нелепо, обаче напълно по вкуса дори на някои медии, които иначе примират да ги вземат за сериозни. А, всъщност, ако се вгледаме в Деси, без усилия ще схванем, че си имаме работа с едно най-обикновено момиче – симпатично, но напълно незабележително, което досега е правило впечатление единствено с рокличките си – пък и какво друго да ти е интересно в една синоптичка, по дяволите.  Обаче сега вече я представят и като журналистка, така е тук – ставаш Дулсинея на някоя Пастирка, и веднага те произвеждат в журналист, дават ти рубрика в национална телевизия. Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която у нас минава за политика – и, следователно, и в „официалните“ медии – те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея.  Отминаха времената, в които телевизиите – у нас – не огласяваха покорно политиката, ами направо я правеха. Сега са нейни послушници, нищо повече.  И като такива покорно приемат стандартите на неприличие, които властват в нея. Ако не беше така, нямаше да се занимават като видиотени със сапунката „Пепеляшка и нейната Пастирка“.  Вместо това, щяха да разчоплят приноса на Пастирката в унижението, на което подложиха Бойко в Москва.  То в немалка степен се дължи и на налудните русофобски изхвърляния на Пастирката.  Брутално е да забравяш това – и да си заровиш носа в сватбената рокля на Десито. Мистерия е пълното амнистиране на Пастирката от някои медии.  Ако имаха някаква представа от приличие, те щяха да се сетят поне за най-сочните издевателства, на които подложи обществения слух тази особа.  Забравихте ли, че той, примерно, щеше да направи пълна ревизия на приватизацията – обеща го пред Би Би Си? Да не говорим за останалите му изхвърляния. Какво се метнахте сега в обятията му?  Каква е цената на тази забрава – поне я кажете, за да видим, колко струвате. Не е възможно вестник, който има претенции, да ни занимава с идиотщината, че Пастирката щяла да присъства на раждането на детето си, да е живо и здраво.  Би било интересно, ако самият той щеше да ражда. Неприличието извира отвсякъде.  Вече стана дума за екзалтациите около Пенка – и накрая нейният проблем стигна до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска. А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство и специално заради усилията на Председателя.  А то, какво излезе –разменяме цяло Председателство срещу една крава… И докато ви пращах тази дописка, видях по телевизията две неща. Някакъв велосипедист нарязал гумите на линейка /?!/, понеже била спряла на вело-алея, докато лекарят помагал на пациент в криза. А Някакво Нещо от гей-парада се изцепи, че Те /!?/ са България. Предизвикателната диващина извира отвсякъде – и се храни и от неприличието на такива като Пастирката.