Задава се ,, День Победьl,, и отново ще се разделим на празнуващи и опечалени!

Задава се ,, День Победьl,, и отново ще се разделим на празнуващи и опечалени. Едни ще циврят и поднасят цветя на паметника на американския пилот, бомбардирал мирни цели в София. Други, пеейки“ Катюша“ ще окичат паметника на Съветската армия, обявила ни война на 7 септември 1944 г. Уважавам тържествените церемонии и на двете групи. Победителите винаги трябва да се почитат и да се коленичи пред тях. Руският класик АПЧехов го е казал най-точно: “ Слугите ги шибат прави в килера“.
Не трябва да се забравя, че и ние изпратихме 90 000 армия да се бие с бившия ни съюзник Германия. За 6 месеца военни действия, 30 000 българи загубиха живота си. През 1980 г. като войник лежах във Военна болница-Хасково. В болничната стаята имаше възрастен мъж, който ми разказа за своето участие във войната. Батареята им се намирала в районна на град Ниш. Командирът бил царски офицер, немски възпитаник. Дал заповед да се изнесат от заеманата позиция, защото германската артилерия щяла да ги унищожи. Политрукът отменил заповедта. Като шумкар натрупал достатъчно боен опит, и разбирал по-добре от оперативно-тактическа бойна обстановка. Останали на същата позиция. Царският офицер казал на войниците : “ Обърнете са на изток и погледнете Майка България за последен път“. Оказал се прав. Немската артилерия така ги ударила, че само трима останали живи.
По мое скромно мнение за да не се разделяме на 9 май,трябва да се обединим като издигнем паметник на салфетката. Стилен и голям паметник на тази салфетка от Ялта, върху която подписите на Сталин, Чърчил и Рузвелт още си стоят.                                                                                                                             Филип Филипов- Фейсбук