Трагичен резил : Паднахме и от Люксембург!

Преди двайсетина години в група, в която ги няма Испания, Франция или Германия, България щеше да се класира на което и да е първенство. В момента се страхуваме от Андора и Ватикана.

В класацията на ФИФА сме под Хаити и току над Габон. БФС получава близо 10 млн. евро годишно от ФИФА, УЕФА, държавата и кого ли не, но сякаш не върши основната си функция – да поддържа футбола.

И се държи малко като здравната каса на спорта. Никой не е сигурен какво точно прави, обаче налага някакви вътрешни правила, мести съдии, събира конференции, седи в ложите.

Александър Димитров вероятно е чудесен човек и отличен събеседник на маса, но за треньор става колкото всеки читател на този текст. Да, да, много е сложно, налагаме младите, светът се променя, вече няма слаби отбори…!

Оправданията са милион. Самите млади играчи постоянно се оплакват от хейт и напрежение – което им пречело да разперят крила. Ами, какво да ви кажа, печелете мачове. Естествено, че ако се излагате като кифладжии срещу Люксембург, няма да ви потупаме по гърба.

Моделът „Лудогорец“ – успешен като бизнес – не беше първата лястовица, но затвърди краткосрочния интерес в клубния футбол.

Собствениците искаха малотрайно участие в европейските купи, с което да закърпят бюджета за догодина.                                                                                                За целта нямаха нужда от доморасли таланти и щяха да ги спасят няколко бразилци, няколко мароканци или каквото там имаше на пазара.

Ако случайно успееше да пробие някой местен герой, трябваше да се провре през желанията, почти винаги финансови, на силните хора в съответния клуб. Това отказа много деца.

Държавата също спи. Одиозни фигури (веднага се сещам за нелепата поява на Киселова на футболна среща) слагаха фланелки на отбори, но въпреки че се снимаха с тях след успехи, никога не им помагаха извън тях.

Навремето, след неочаквания успех на Гърция на европейското по баскетбол през 1987-а, тяхната държава изгради безброй баскетболни игрища, за да поощри децата да последват своите герои.

След ерата на Стоичков, Балъков, Костадинов и компания, отново хиляди поискаха да спортуват. Григор Димитров също накара хиляди да се обърнат към тениса. Апатията, обзела БФС, спортното министерство и самите футболни хора, няма да пратят никой 12-годишен на игрището.

Ангел Банков