Евтин евразпопулизъм с високо самочувствие : Как Костадинов и Волгин си само написаха „отличен“!

Според Волгин издигането на самия партиен лидер било доказателство, че партията „вярва в себе си“. В превод от политически на разговорен език това звучи по-скоро така:

„Нямаме широк общественоприет кандидат, затова залагаме на познатия лидерски монопол“.                                                                                                            Всичко останало – инициативни комитети, търсене на надпартиен консенсус, подкрепа за граждански фигури – бе бързо брандирано от Волгин като „лицемерие“ и „нечиста работа“. Какъв удобен начин да превърнеш липсата на партньори и политическата си изолация във висша форма на добродетел!

Но ако помпането на самочувствие е обичаен партиен фолклор, то лансираните идеи за референдуми относно членството на България в НАТО и ЕС вече преминават отвъд границата на политическия шоубизнес.

Костадинов и Волгин ни предлагат да поставим под въпрос самата котва на националната сигурност и икономическа стабилност на страната. И то с мотив, че хората „не били питани“ преди две десетилетия.

Зад тази привидно демократична опаковка обаче се крие чисто и просто геополитически хазарт. Да си играеш с въпроса за членството в ЕС и НАТО в контекста на днешната глобална нестабилност не е „търсене на независимост“, както твърди Волгин.

То е оферта за национално самоизолиране. Мечтата за „абсолютно независима държава“ в XXI век е евтина утопия за избиратели, но в реалната политика тя означава само едно: държава без съюзници, без гаранции за сигурност и изложена на първия попаднал геополитически буреносен вятър.

Кулминацията на това политическо комедиантство дойде при темите за енергетиката и войната в Украйна. В опит да продаде отново тезата за „евтиния и демократичен руски газ“, Костадинов не пропусна да обърне историята с краката нагоре.

Според лидерът на „Възраждане“ конфликтът в Украйна „не бил войната на Путин“, а тази на „Порошенко и Зеленски срещу собствения им народ“.

Подобно пренаписване на реалността надминава по абсолютен цинизъм дори стандартната кремълска пропаганда.

Да наричаш пълномащабна чужда агресия срещу суверенна държава „война на жертвата срещу собствения ѝ народ“ изисква специфично очистване от всякакви скрупули.                                                                                                                 Това не е просто алтернативна гледна точка – това е директно репродуциране на опорните точки на агресора, опаковано като „защита на българския национален интерес“.

Костадинов се гордее, че той и партията му „никога, дори за секунда“ не са променили вижданията си. В политиката обаче пълната липса на еволюция и инатливото забиване на главата в пясъка пред променящия се свят не е доказателство за принциповост, а за догматизъм.

Президентската институция по конституция е предназначена да обединява нацията и да гарантира нейната стратегическа ориентация. Кандидатпрезидентската двойка Костадинов-Волгин обаче влиза в тази битка не за да обединява, а за да разделя; не за да гради съюзи, а за да разрушава съществуващите.

Със самочувствие до тавана и с поглед, обърнат назад към геополитическото минало, те ни предлагат референдуми за самоизолация, преоблечени като „национален идеал“. Въпросът е дали българските граждани наистина искат да платят цената на този политически експеримент.