Гари Каспаров : Путин е в цуг цванг! Само войната го държи жив!

Метафората на Гари Каспаров, че Путин е в състояние на „цугцванг“, описва перфектно текущия геополитически капан пред Кремъл.

                                                                                                                              Както подчертава шахматистът, най-страшното при цугцванг е, че играчът е длъжен да направи ход, съзнавайки, че той води към неизбежна загуба.

Този термин дефинира ситуация, в която всяко действие само влошава позицията, но поредицата от ходове не може да бъде прекъсната.

Путин се намира в състояние, в което не може да спре войната. Той няма как да обясни на руското общество защо вече почти пет години не постига нито една от целите си, а прекратяването на агресията без категорична победа би било политическо самоубийство.

                                                                                                                   Десетилетия наред пропагандата убеждаваше „полезните идиоти“ във величието на „втората армия“, но днес Русия е принудена да разчита на дронове от Иран, боеприпаси от Северна Корея и жива сила от чужди наемници.

Друга основна пречка пред мира е страхът от завръщането на стотици хиляди въоръжени мъже, преминали през бруталността на фронта.

Руското военно присъствие в Украйна възлиза на около 700 000 души – предимно хора от бедните региони, отишли на война за пари.

                                                                                                                     Социолози и политически анализатори предупреждават, че „синдромът на завръщащия се ветеран“ и рискът от масова криминализация представляват дългосрочна заплаха за режима.

                                                                                                                                   В руските региони вече са документирани множество тежки престъпления, извършени от помилвани затворници или ветерани.

                                                                                                                      Наличието на масова психологическа травма (ПТСР), при липсата на работеща система за рехабилитация, означава, че тези хора ще се завърнат в общество, което не е подготвено да ги интегрира.

Историята напомня, че ветераните от Афганистан изиграха ключова роля за ускоряването на разпада на СССР.

Тъй като жертвите в настоящия конфликт надвишават неколкократно тези от съветската инвазия, социалният натиск ще бъде в пъти по-разрушителен.

                                                                                                                        Провалът в Афганистан доказа, че военната машина на Москва не е всемогъща – факт, който навремето окуражи националните движения в Прибалтика, Украйна и Кавказ да потърсят своята независимост.

„Афганистанският синдром“ се завърна. Вече е факт ескалацията на тежки престъпления, извършени от завърнали се бойци и бивши затворници.

Историческият опит показва, че ветераните, които се чувстват изоставени, често се превръщат в ядро на организирани криминални структури или протестни движения.

На фронта войниците получават заплати, многократно надвишаващи средните за Русия.

                                                                                                                                При завръщането си в цивилния живот обаче мнозина ще се сблъскат с ниски доходи и разбита икономика – класическа рецепта за масово недоволство.

Докато „афганците“ все още бяха част от една (макар и залязваща) идеологическа система, днешните им последователи възприемат държавата единствено като „платец“.

                                                                                                                               Ако средствата свършат или властта спре да изпълнява социалните си ангажименти, лоялността им ще изчезне мигновено.

                                                                                                                              Най-голямото опасение за Кремъл е появата на независими ветерански организации, които се ползват с авторитет сред населението, но не са верни на Путин.

                                                                                                                          Поради тази причина режимът вероятно ще избягва бързата демобилизация, дори при евентуално прекратяване на огъня.

Путин може да не притежава задълбочени исторически познания, но съзнава добре проблемите, които Сталин среща с ветераните след 1945 г.

Сред оцелелите след зверствата на фронта неизбежно се зараждат свобода на мисълта и липса на страх.

Това психологическо явление плаши тоталитарните режими. Когато човек е гледал смъртта в очите в продължение на години, социалният натиск, идеологическите клишета и дори заплахата от арест губят своята тежест.

Именно затова през 1947 г. биват спрени паричните плащания за държавни ордени и медали, а Денят на победата (9 май) престава да се чества чак до 1965 г.

Целта е да се омаловажи значението на индивидуалния подвиг за сметка на култа към личността на Сталин.

Основната причина за тези репресивни мерки обаче се крие в това, че Сталин започва войната с идеята за триумф на комунизма над капитализма, а в края ѝ СССР се оказва икономически опустошен и оцелява единствено благодарение на огромната помощ по програмата „Ленд-лийз“ от САЩ и Великобритания.

Това представлява идеологическо унижение, което той се опитва да заличи веднага след 1945 г.