Законът е факт : До 100 000 евро глоба за неоправдано високи цени, какво още?

Народното събрание забрани икономически необоснованото увеличение на  потребителските цени и задължи търговците всеки ден да публикуват продажните цени в интернет.

Какво предвижда закона 

Депутатите записаха, че се забранява увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато то не е икономически обосновано. При констатирано увеличение контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата и определят срок, в който търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост.

Ако не го направи, се счита, че необосновано е вдигнал цената. Преценката за икономическа обоснованост се извършва от контролния орган чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на факторите върху разходите или икономическата дейност на търговеца, е записано в приета разпоредба.

Предвижда се КЗП да създаде и поддържа публично достъпен интернет портал и да публикува ежедневно индивидуалните продажни цени, да показва и цената на едро на конкретните стоки, както и информация за справедливата стойност на стоки, определени със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.                                                                                                                    Справедливата стойност има индикативен характер и се определя от методика, приета от Министерския съвет.

При необосновано вдигане на цените да се налага глоба на виновните лица от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро, определи парламентът.

Който не предостави информация или тя е непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.                                                                                                                                      При възпрепятстване на проверка или неизпълнение на разпореждане на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.

Промените в закона влизат в сила от 9 август 2026 г. и се прилага до 9 август 2027 г., прие Народното събрание.

Дебатът – опозицията обезверена в смисъла му 

Владислав Панев, депутат „Демократична България“ заяви, че се надява законът да си остане мъртъв и да не заработи.
„Защото какво значи да работи с поправките, които се нанасят? Първо – означава, че се дават нови инструменти за натиск от страна на Комисията за защита на потребителите спрямо търговците. И второ – предвижда се създаването на ново звено от чиновници, вероятно стотици на брой, които да следят новите регулации. За мен този закон няма да доведе до спад на инфлацията и цените!“

Цончо Ганев от „Възраждане“ пък заяви, че със закона се отварят широко вратата на веригите, които трябва да контролират цените. „Това е грандиозен провал като управляващи.“, подчерта той.

Според управляващите законът няма да реши всички проблеми, но ще помогне да се намалят нелоялните търговски практики.
„Дали този законопроект е необходим – категорично, защото изкривяване има. Дали ще оправи целия икономически климат в държавата – категорично не. Ще помогне ли с уравновесяването на цените – категорично да.“, заяви Явор Гечев от ПБ.

Срещу удължаването на срока с една година възрази Мартин Димитров от „Демократична България“. Те предлагат удължаването да е до края на годината, а не с цяла година, което според тях е рисково. След това, ако се налага, може срокът пак да се увеличи.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов („Прогресивна България“) обясни, че промените се налагат заради това, че търговци вдигат цените необосновано.

Твърдя, че добросъвестните търговци, които задържат цените, са малцинство, добави той. Ако удължим само до края на годината, около коледните и новогодишните празници има опасност от повишаване на цените, обясни срока от една година депутатът.

Ивайло Шотев заяви, че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепят законопроекта поради неясно формулирани понятия. С разширяване правомощията на КЗП цялата власт минава в ръцете на Министерския съвет, тъй като той назначава комисията и тя може да се превърне в „бухалка“, опасяват се от ПП.