Експертите : Кабинетът не трябва да се вайка, а да работи и да ограничи разходите!

Финансистът Левон Хампарцумян постави акцент върху натрупаните задължения и необходимостта от по-строга отчетност в публичния сектор:

„Ако е вярно, че има толкова голям дефицит и толкова неплатени разходи, трябва да се помисли как държавата си води книжата. Някой някога ги е осчетоводил тези задължения и управляващите е трябвало да са наясно.

Ако не е така, значи имаме фундаментален проблем. В корпоративния свят например смяната на управител на една фирма не води до стресове в 90% от случаите“, направи паралел той.

От своя страна старши икономистът в „Отворено общество“ Георги Ангелов подчерта, че ситуацията не е нова и е била предвидима още от миналата година. По думите му увеличението на дълга през последните години е устойчив тренд, който вече се е отразил както на политическата среда, така и на обществените нагласи.

„Преди пандемията новият дълг всяка година беше под 2 млрд. евро годишно. След нея станаха 4, а в бюджета за миналата година – 10 млрд. евро, тази 11. Затова и имаше протести и падна правителството.

Защото хората осъзнаха, че вървим към финансова криза. Ние знаем, че има проблем, и затова дойде нова власт. Румен Радев не трябва да е изненадан, защото той самият повдигаше тези въпроси“, категоричен беше той.

По думите му няма място за изненада, защото инвестиционната програма за общините и автоматичните механизми бяха приети преди две години, така че задаващите се плащания трябва да са били очаквани.

Икономистът Никола Филипов също отхвърли тезата за изненада и предупреди, че проблемът е резултат от дългогодишна фискална политика. Според него основният въпрос е как ще бъдат финансирани разходите и кои пера ще бъдат ограничени.

„Няма новина. Това, за което предупреждавахме години наред, се случва в момента. Няма как години наред да правиш проинфлационни бюджети и да си на огромен дефицит и да си изненадан от това“, казва той.

Какво е решението?

Според Георги Ангелов има два основни подхода – или повишаване на данъци, или ограничаване на разходите. Той даде за пример Румъния като негативен сценарий, при който повишаването на данъчното бреме е довело до икономически проблеми.

„По-добрият вариант е когато имаш приходи, както е случаят с България, да дисциплинираш разходната страна.

В момента приходите растат с 11% за първите пет месеца. Ако разходите растат с 5%, в края на годината няма да имаме проблем с дефицита. Така можем да запазим икономическия растеж, като в същото време да намалим инфлацията“, обясни той.

От своя страна Никола Филипов акцентира върху необходимостта от по-строга фискална дисциплина и дори замразяване на заплатите в публичния сектор като мярка срещу инфлационния натиск. Според него именно разходната политика на държавата има ключова роля за дългосрочната ценова стабилност.

Икономистите са единодушни, че при текущия ръст на приходите фокусът трябва да остане върху контрол на публичните разходи, ефективност на администрацията и ограничаване на инфлационния натиск, вместо върху данъчно увеличение.