Димитър Радев: Подкрепата за еврото у нас се повишава!

Подкрепата за еврото у нас се увеличи след присъединяването към еврозоната – до 57 на сто сред домакинствата при 45 на сто преди това. В бизнес средите тя достига около 78%. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.

Според него геополитическата обстановка, включително войната в Иран, може допълнително да засили положителните нагласи заради усещането за по-голяма икономическа защита.

Радев посочи, че страната ни отчита ограничено и еднократно повишение на инфлацията при въвеждането на единната европейска валута в началото на годината.

Той отбеляза, че ефектът върху инфлацията е в диапазона от 0,3 до 0,4 процента. Управителят на БНБ поясни, че показателите ни са съпоставими с Хърватия по времето когато тя прие еврото. Радев подчерта, че инфлацията се забавя до 2,3 на сто през януари спрямо 3,5 на сто месец по-рано и като цяло следва тенденциите в еврозоната.

Димитър Радев предупреди, че съществуват рискове пред инфлацията в еврозоната заради поскъпването на енергията и нарастващата несигурност. Според него балансът на рисковете се е изместил в неблагоприятна посока. По думите му опасността от по-негативен сценарий се повишава на фона на енергийния шок.

Гуверньорът на БНБ е на мнение, че съществува риск домакинствата и бизнесът да коригират инфлационните си очаквания по-бързо, което може да доведе до вторични ефекти като нарастване на заплатите и цените и до формиране на инфлационна спирала. Радев посочи, че Европейската централна банка трябва да бъде готова да реагира своевременно, включително с повишаване на лихвените проценти, ако се появят признаци за траен ценови натиск.

Той заяви, че към днешна дата инфлационните очаквания остават относително стабилни, но обстановката е силно динамична и податлива на бързи промени. Според него пазарите вече калкулират повече от две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през годината, като първото се очаква през юни.

Радев увери, че ЕЦБ следи внимателно динамиката на инфлацията, цените на енергията, икономическите нагласи и развитието на конфликта в Близкия изток, като тези фактори ще бъдат ключови за бъдещите решения по паричната политика.

По думите му еврозоната влиза в настоящата ситуация от по-стабилна позиция в сравнение с 2022 г., но предупреди, че евентуални държавни субсидии могат да засилят инфлационния натиск.