Николай Василев : Трябват мащабни съкращения в администрацията и свиване на разходите!

Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката, коментира, че в момента страната ни се нуждае от радикална промяна във фискалната политика, като настоя за бюджет с излишък, сериозно ограничаване на публичните разходи и мащабни съкращения в държавната администрация.

Василев беше категоричен, че последните години се характеризират с бюджетни дисбаланси и популистки решения, независимо от това кой е управлявал.

“Аз се считам за един от виновниците – не единственият, но по времето на НДСВ, когато намалихме преките данъци до най-ниските в Европа, и се гордея с това.

Дори предлагам данък общ доход и данък печалба да се намали до 9%, така че всякакви идеи да ги вдигаме – ще бъдем категорично против“, коментира Василев, обсъждайки данъчната политика и възможността за увеличение на данъците.

“Не смятам, че някой реално иска да вдига ДДС, но ако продължаваме с популистките харчения през бюджета, може неизбежно да се стигне до такава мярка.                                                                                                           Ако разходите вместо под 40% от БВП стигат до почти 50%, както се случи в последните бюджети, това е тревожно“, подчерта Василев по повод спекулациите за повишаване на ДДС.

Икономистът допълни, че подкрепя оценките на Фискалния съвет, но не и автоматичното приемане на по-високи данъчни нива.

Относно удължаването на бюджета и предвидените 5% увеличение на възнагражденията в публичния сектор той беше остър в критиката си.

“Според мен това е незаконно. Идеята на удължителния бюджет не е да се правим на политици и да раздаваме пари на когото ни хареса.

Това е популистко харчене. Ако някой казва – дайте увеличение с инфлацията на държавните служители, друг ще поиска същото за друга група. Така се разпределят милиарди без стратегия“, заяви бившият вицепремиер пред Нова Нюз.

Василев очерта и своята визия за различен подход при формирането на бюджета.                                                                                                “Министърът на финансите имаше три възможности – да стане реформатор и да внесе бюджет с излишък, с разходи около 30% от БВП и да скъса с катастрофалните политики от последните години, или да внесе редовен бюджет с дефицит между 3 и 8%; или да избере да не прави нищо и да внесе удължителен бюджет.                                                                                    Той избра третото – и поне това е по-добрият вариант от нова финансова катастрофа“.