Вижте как косатки се обединяват, за да ловуват големи бели акули в рядко видео :

Група косатки преследва млада голяма бяла акула, обездвижва я и след това изгризва черния ѝ дроб. Изследователи документират тази рядка сцена в списанието Frontiers in Marine Science, като отбелязват, че това е първият пример за подобно поведение в Калифорнийския залив и вторият в света, пише списание National Geographic.

Проучването допълва нарастващия обем изследвания за косатките, известни още като китове убийци, които ловуват големи бели акули.

„Кадрите, които са заснели за това изследване, са невероятни“, казва Изабела Рийвс, биолог, изучаващ хищници в Университета „Флиндърс“ в Аделаида, Австралия, която не е участвала в проучването. Особено рядко е заснемането на момент, в който косатките споделят плячката помежду си, добавя тя: „Има много малко случаи, в които виждаме това да се случва, особено документирано в такава степен.“

В Калифорнийския залив, водното пространство, което отделя полуостров Баха Калифорния от континенталната част на Мексико, морските биолози Ерик Игера, Франческа Панкалди и техният екип изучават отблизо група косатки от 2018 г.

Те я наричат „групата на Монтесума“ по името на една от косатките, забелязана за първи път през 1992 г. и кръстена на ацтекския император.

През годините те наблюдават как тези косатки използват разнообразни стратегии, за да ловуват различни видове плячка от скатове до китови акули, морски дяволи и бичи акули.

Снимка: Marco Villegas

През август 2020 г., докато екипът е в морето, следвайки групата за своите изследвания, косатките започват лов. Игера бързо издига дрон, за да заснеме действието.

Вижте още от видеото  тук

„Видях на монитора на дрона, че ловуват акула, но не можех да определя вида“, спомня си той. По време на ловната сесия, която продължава около 30 минути, групата поваля две акули.

Само дни по-късно, след като изтегля кадрите, Игера осъзнава, че групата, която е заснел, е ловувала нещо неочаквано: млади големи бели акули.

За да уловят млада голяма бяла акула, която обикновено е около 2 м дълга, косатките я преследват, захапват и се опитват да я обърнат по гръб. В тази позиция акулата изпада в парализа, което улеснява косатките да я ухапят, без да рискуват да бъдат ухапани обратно.

Членовете на „групата на Монтесума“ се редуват да държат акулата с корем нагоре, а към края на атаката я потапят под водата. След около две минути се появяват отново, като една от косатките държи в устата си мазния, богат на калории черен дроб на акулата.

Документирано е, че косатките ловуват големи бели акули в други части на света, като Нова Зеландия, Калифорния и Южна Африка.

Те са наблюдавани главно да ловуват възрастни екземпляри, които са с дължина от 4 до 5 метра, а проучвания в някои райони показват, че когато един екземпляр бъде ловуван от косатки, всички останали се преместват масово от този район, за да избегнат хищниците.

В този случай, групата  изглежда се е насочила към младите екземпляри, казва Хигера.                                                                                                         „Възможно е да идват на това конкретно място, където ги видяхме, само за да ловуват млади бели акули“, които вероятно са по-лесни за лов, тъй като са „по-наивни от възрастните бели акули“, казва той, и може би не знаят как да избягат от косатките – които са единствените им хищници.

„Но не мога да се усъмня, че те ловуват и възрастни бели акули в тази област, просто все още не сме го видели.“

Климатичните промени също могат да играят роля в това рядко взаимодействие.                                                                                                                                      Учените твърдят, че поради затоплянето на водите и други фактори, местата за отглеждане на тези акули може да се преместват, като големите бели акули увеличават присъствието си в Калифорнийския залив, което предоставя на живеещите там косатки чудесна възможност да ги ловуват.

Но Рийвс отбелязва, че е твърде рано да се правят заключения за ефекта, който косатките могат да имат върху големите бели акули, живеещи в тази област. „Това е сложен въпрос и не можем да рискуваме да опростяваме прекалено тези взаимодействия“, казва тя.

От друга страна, Таунер, която е написала докторската си дисертация за изместването на белите акули от косатките в Южна Африка, казва, че това поведение може да се превърне в проблем за популациите на големите бели акули, особено ако стане често срещано.