Мнозинството в НС отхвърли ветото на Радев за особения управител на „Лукойл“!

Народното събрание отхвърли със 128 гласа „за“ и 59 „против“ ветото на президента върху измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с управлението на активите на „Лукойл“ в България.

Преодоляването на искането на държавния глава за повторно гласуване на поправките подкрепиха депутатите от групите в мнозинството – ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН и ДПС-НН. Против бяха ПП-ДБ, „Възраждане“, АПС и МЕЧ. От „Величие“ не участваха във вота, въпреки че присъстваха в пленарната зала.

В Германия решенията на особения управител на „Роснефт“ подлежат на съдебен контрол, посочи в дебатите Надежда Йорданова от ПП-ДБ.

Тези, които подкрепяте този грабеж, трябва да ви е срам, заяви лидерът на МЕЧ Радостин Василев. По думите му с помощта на държавата ще се заграби частен бизнес.

Оставят бъдещето на рафинерията в ръцете на хора, които фалираха КТБ и „Булгартабак“, каза Йордан Тодоров от „Възраждане“. Той се закани, че „заграбеното със закони, гласувани за 30 или 3 секунди,“ един ден ще бъде върнато на държавата.

Красимир Манов от МЕЧ посочи, че данните за разполагаемите и налични резерви на горива, обявени от премиера Росен Желязков, енергийния министър Жечо Станков и шефа на държавния резерв Асен Асенов, се разминават. Хората си зареждат резервоари по един кубик нафта, а вие ни казвате да сме спокойни, заяви Манов.

Вървим към национализация след 35 години приказки колко е лошо това, изтъкна Даниел Проданов от „Възраждане“. Днес свободен пазар няма, а „най-големият ни партньор“ САЩ са готови да ни оставят без горива, добави той.

Можеше да се намери вариант рафинерията да е българска, а не да я откраднете и да я разпарчетосате, добави съпартиецът му Цончо Ганев. Ще бъдем осъдени да платим вашия грабеж на една частна компания, прогнозира той.

Рисковете са в три измерения. Първо – нанася се посегателство на правовия ред и конституционното управление, второ – страната ще има репутационни щети и на трето място прилагането на закона може има сериозни финансови щети за публичните финанси, защото може да има искове от юридически лица, каза Иванова.

Фигурата на особения търговски представител фигурира в българското законодателство от януари 2023 година и не се налага извънредно да се увеличават неговите правомощия, посочи Иванова.