Министрите на външните работи на ЕС : „В Европа няма място за военнопрестъпници“!

Докато се събираха днес за среща в Люксембург, министрите на външните работи на Европейския съюз балансираха между подкрепата за дипломацията на Тръмп и защитата на целостта на Международния наказателен съд (МНС), според който Путин е издирван за депортирането и прехвърлянето на десетки хиляди украински деца.

„Не е приятно да се види, че човек със заповед за арест, издадена от МНС, идва в европейска държава“, призна върховният представител Кая Калас. „Въпросът е дали има някакъв резултат от това.

Това е, което трябва да видим – как се развиват тези неща в Будапеща, тъй като ние бяхме много категорични, че Русия преговаря само когато е под натиск. Така че, надяваме се президентът Тръмп да направи това.“

Литовският външен министър Кястутис Будрис беше по-директен в оценката си. „Няма място за военнопрестъпници в Европа“, каза той при пристигането си. Въпреки това Будрис заяви, че дипломатическите усилия на Тръмп биха могли по някакъв начин да бъдат съчетани с борбата на МНС срещу безнаказаността.

Съдът няма правомощия за прилагане и разчита изключително на добрата воля на правителствата да извършват арести. „Трябва да се придържаме към принципите на Европа, с които всички се съгласихме, и единственото място за Путин в Европа е Хага пред трибунала, а не в някоя от нашите столици“, каза той.

Освен заповедта на МНС, държавите членки ще обмислят и предоставянето на временни изключения от всеобхватната забрана на въздушно пространство за руски самолети. Като алтернатива, Путин може да направи дълго отклонение и да влезе в Унгария през Западните Балкани.

Френският министър Жан-Ноел Баро заяви, че е „полезно“ Вашингтон да продължи двустранните контакти с Москва, но отбеляза, че нарушаващото забраните присъствие на Путин на територията на блока „има смисъл, само ако доведе до незабавно и безусловно прекратяване на огъня“.

„Владимир Путин има интерес да приеме принципа за незабавно прекратяване на огъня, защото времето е срещу него“, каза Баро, визирайки въздействието на санкциите на ЕС.

Срещата на министрите на външните работи в понеделник идва само няколко дни след като Тръмп разговаря с Путин по телефона и беше домакин на Зеленски в Белия дом.

След срещата със Зеленски, описана като напрегната от FT и Reuters, Тръмп заяви, че и двете страни трябва „да спрат на линиите, където фронтът“. „Приберете се вкъщи, спрете да убивате хора и приключете“, каза той от Air Force One.

Постоянно променящата се дипломация на Вашингтон отново разпали опасенията, че европейската архитектура на сигурност рискува да бъде решена без европейци в залата. „Да видим какво ще се случи, каква среща (ще бъде) и къде ще бъде в крайна сметка“, каза Елина Валтонен от Финландия. „В крайна сметка никой не може да реши вместо Европа какво е в правомощията на Европа за взимане на решения.“

За разлика от срещата в Аляска през август обаче, този път ще присъства поне един европейски лидер: Виктор Орбан. Фактът, че унгарският премиер, който постоянно проваля колективната подкрепа за Украйна, е домакин, допълнително задълбочи безпокойството относно евентуалния резултат от срещата на върха в Будапеща.

Датчанинът Ларс Льоке Расмусен се опита да успокои безпокойството, като каза, че Будапеща ще служи „само като място за срещата“, без правомощия за определяне на дневния ред.

„Нищо не мога да направя по въпроса, освен да подчертая, че сме с Украйна и подкрепяме предложението на американския президент за прекратяване на огъня на линията на контакт. Нищо повече от това“, каза Расмусен пред репортери. „И ако (срещата на върха в Будапеща) е за това, е абсолютно нормално.“

Неговият испански колега, Хосе Мануел Албарес, изрази подобно послание, като насърчи европейците „да се запитат какво могат да направят“, за да увеличат помощта си за Украйна и да защитят нейния суверенитет и териториална цялост. „Това е, което трябва да направим днес, а не толкова да питаме какво ще направят другите“, каза той.