Ще стане ли единна Украйна, ако си върне загубените територии?!? Не!

За много привърженици на Украйна неотдавнашното изявление на Доналд Тръмп, че Украйна „е способна да се бори и да ВЪРНЕ цяла Украйна в първоначалния й вид“, се превърна в дългоочакван – и неочакван – обрат в политиката на САЩ.

„Украйна ще може да върне страната си в първоначалния й вид и, кой знае, може би дори да отиде по-далеч!“, написа Тръмп в пост в Truth Social в края на септември. „Путин и Русия са в ГОЛЯМА икономическа беда и сега е моментът Украйна да действа.“

Но дали връщането на загубените територии на Донбас, Запорожие, Херсон и Крим ще възстанови целостта на Украйна – или повторното завладяване ще обрече Украйна на вечна гражданска война и ще удължи безкрайно конфликта с Русия?

Днес, единадесет години след фактическата загуба на Донбас и три години и половина война, пред Киев стои ключов проблем – на тези територии де факто е извършена мащабна етническа чистка. Проукраинското, прокиевското население е напуснало териториите, проруското е останало.

За тези, които са останали и са сътрудничили на новите руски власти, украинското завръщане няма да бъде освобождение, а инвазия. Най-многобройният контингент в руската армия се състои от местни жители на Донбас – 120 000 души.

За да си върне територията, Киев ще трябва да се бори с тези ветерани за родната им земя. Сега, когато разделението стана реалност, колко реалистично е Киев да го отмени?

Именно Русия разпали пламъка и превърна местните напрегнати отношения в регионална война.                                                                                                  Преди събитията в Крим единствената партия, която се застъпваше за отделяне от Украйна, събра едва 2% от гласовете на местните избори.

След въстанието на Майдана през 2014 г. руско говорещото население на Донбас безспорно беше недоволно от законите, налагащи украинския език, от свалянето от власт на базираната в Донбас Партия на регионите и нейния лидер Виктор Янукович, както и от идването на власт в Киев на проевропейски и антируски украински националисти.

Но въоръженото въстание в Донбас срещу Украйна не беше спонтанно явление, то беше умишлено започнато от въоръжени руски ултранационалисти, начело с бившия офицер от руското военно разузнаване Игор Гиркин (известен още като Стрелков), и тайно подкрепяно от Кремъл и руските специални служби.

Според самия Гиркин, решението за започването на въоръженото въстание в Донбас е било взето от него, а не от Кремъл. „Първоначално никой не искаше да воюва“, заяви Гиркин пред ултранационалистическият руски в. „Завтра“. „Аз съм този, който дръпна спусъка на войната… Нашият отряд завъртя колелото на войната, ние разбъркахме всички карти на масата.“

През пролетта и лятото на 2014 г. пътувах много из Донбас и често чувах от бойците от двете страни на фронта една и съща фраза: „Другата страна донесе войната на нашата земя“, казваха те, затова доброволно се присъединяваха към редиците на опълчението, за да защитят земята си от „завоевателите“.

През май 2019 г. Володимир Зеленски беше избран за президент с неочаквано голяма преднина, обещавайки да сложи край на ниско интензивния конфликт в Донбас и да нормализира отношенията с Русия.

До октомври 2019 г. Зеленски постигна споразумение с ръководството на бунтовническите републики Луганск и Донецк за провеждането на референдум за бъдещия им статут.

Важно е да се отбележи, че по това време не се говореше за присъединяване на източните републики към Русия или за тяхната пълна независимост – дори Кремъл продължаваше да настоява, че те са част от Украйна.

Планът за провеждане на референдум обаче беше провален от протестите на украинските ултранационалисти в Киев, водени от основателя на бригадата „Азов“ Андрей Билецки. Последният шанс за мирното повторно включване на Донбас в състава на Украйна беше пропуснат.

Това изселване се превърна в масово след началото на конфликта през 2022 г., особено след като руските войски започнаха систематично да арестуват прокиевските активисти и всички, които са работили в украинската армия или специалните служби.

Практическият резултат беше масово политическо и етническо прочистване. Останалите на окупираните от Русия територии бяха принудени да приемат руски паспорти, да пререгистрират собствеността си в руския поземлен регистър под заплахата от загуба и, което е най-страшното, да се сблъскат с мобилизацията на мъжете си в раздробената армия на Луганската и Донецката народни републики (ЛНР и ДНР).

Много по-малко дисциплинирани от редовната руска армия, донбаските милиции понякога се сражаваха с помощта на стари пушки, произведени още преди Втората световна война. Те също така понесоха едни от най-големите загуби през първите месеци на войната.

Едно от най-поразителните неща в първата фаза на конфликта беше колко изолирана беше съпротивата срещу руските войски в южната част на Украйна. В северната част на Украйна обаче, в околностите на Киев и Чернигов, групировката на Путин „Север“ срещна силна съпротива.

В центъра на Херсон стотици граждани излязоха с украински знамена, но протестите бързо угаснаха след бруталните арести на някои от лидерите им. Само Мариупол, родното място на ултра националистическия батальон „Азов“, устоя и беше разрушен от масирани руски бомбардировки.

Няколко десетки местни администратори, назначени от Русия, бяха убити, но не е ясно дали са го сторили местни партизани или украински командоси.

Но до септември 2023 г. териториите, контролирани от Русия, бяха достатъчно умиротворени, за да се проведат референдуми, които, както се очакваше, показаха подкрепа за присъединяването към Руската федерация от над 90 процента.

„Много войници носят съветски знамена и отличителни знаци“, оплака се един от жителите на Донецк. „Сякаш тези хора се борят не за съвременна Русия, а за друга държава“, допълва той.

От гледна точка на Киев, проблемът с връщането на загубените територии представлява неразрешима главоблъсканица.                                                              От една страна, нито един правителствен служител или политик – дори такива прагматични гласове като бившият външен министър Вадим Пристайко, бившият съветник на Зеленски Алексей Арестович или настоящият съветник на президента Михаил Подоляк – не се осмеляват публично да признаят, че тези територии са загубени завинаги и връщането им е невъзможно.

Въпреки това, в частни разговори няколко настоящи и бивши членове на администрацията на Зеленски казват, че Украйна без Донбас и Крим е по-единна нация.

„Защо да включваме отново тази кървяща рана в състава на нашата страна?“ – попита ме наскоро в Киев един бивш високопоставен чиновник от правителството на Зеленски. „Нашата задача е да изградим страна, защитена от Русия, и място, където нашите деца да имат бъдеще… [Русия] разруши тези територии, превърна ги в пустиня. Това е трагедия. Но нашата задача е да гледаме в бъдещето, а не да плачем за миналото“.

Да не говорим за катастрофалните щети, нанесени на инфраструктурата на региона, които разрушиха ключови икономически центрове като металургичния комбинат „Азовстал“ и десетки дълбоки въглищни мини, които някога бяха източник на жизнената сила на региона.

И дори ако по някакво чудо киевските войски си върнат разрушения регион, какво ще стане с хилядите руснаци, които са купили евтини имоти там или са се преместили в този регион от бедни райони на Русия? Вероятно те, на свой ред, ще трябва да бъдат подложени на етническо прочистване.

И тогава възниква въпросът за политическото представителство. С връщането на избирателите от окупираните територии в Украйна избирателната карта отново ще се наклони в полза на проруските партии, подобни на тази, която беше свалена от революцията на Майдана.

Възстановяването на предвоенните граници на Украйна на пръв поглед изглежда справедливо решение в отговор на несправедливото нахлуване. Но, както казват украинците, счупената хранилка не може да се залепи.