Русия между авиационното си минало и настоящия провал!

Русия изпитва сериозни трудности да възроди гражданската си авиационна индустрия – сектор, който в съветско време беше сред символите на технологичната мощ на страната. Според официални данни от началото на годината е сглобен само един пътнически самолет, при план за петнадесет.

Това е драматично разминаване с обещанията на Кремъл. Президентът Владимир Путин уверяваше още през 2023 г., че руснаците ще имат достатъчно собствени машини, за да заместят недостъпните Boeing и Airbus.

Днес обаче реалността показва обратното – между 2022 и 2025 г. в гражданската авиация са постъпили едва 13 нови самолета, дванадесет от които са „Суперджет“ SSJ-100 и един Ту-214, използван единствено от вицепремиера Денис Мантуров, а не за редовни пътнически превози.

Причината за този провал не е само в санкциите, макар те да играят огромна роля. Съветската авиация някога разчиташе на пълноценна производствена верига – от конструкторски бюра до заводи, от металургия до специализирана електроника. Днес тази инфраструктура е силно ерозирала.

След разпадането на СССР много от заводите останаха в независими държави, инженерните школи се разпаднаха, а модернизацията се оказа недостатъчна. Русия няма достъп до ключови технологии – съвременна авионика, сложни електронни системи, навигация, системи за управление и високоефективни двигатели.

Тогава се раждат модели като Ту-154 – тридвигателният реактивен лайнер, който десетилетия наред е „работният кон“ на СССР и социалистическия блок; Ан-24 – турбовитловият самолет за регионални линии, известен със своята издръжливост и простота, който се експлоатира дори днес в Русия, Азия и Африка;  Ил-62 – първият съветски междуконтинентален лайнер, който символизираше амбициите на „Аэрофлот“ да лети по цял свят.

Това бяха машини, които макар и изоставащи от западните си конкуренти по икономичност или комфорт, представляваха гордост за съветската индустрия.

Днешната Русия обаче не може да възпроизведе дори този мащаб. Липсват специалисти, липсват заводи с нужната технологична база, липсва и възможност да се компенсират санкциите чрез внос.

Точно в електрониката и авиониката Москва е най-уязвима – без достъп до западни микрочипове, сензори, системи за управление на полета и навигация, руските производители се оказват неспособни да завършат проекти като МС-21 или да създадат конкурентни версии на западните машини.

„Аерофлот“ беше обещал до 2030 г. да придобие 339 нови самолета, от които 210 МС-21, 89 SSJ-100 и 40 Ту-214. Две години по-късно компанията вече е свила плановете до 108 машини, изцяло се е отказала от SSJ-100 и Ту-214 и е оставила единствено МС-21 като надежда.

Дори това изглежда все по-малко постижимо. Междувременно стотици Boeing и Airbus, които все още са гръбнак на руската авиация, постепенно ще бъдат изведени от експлоатация – според шефа на „Ростех“ Сергей Чемезов до 2030 г. поне 200 такива машини ще останат на земята поради липса на поддръжка и части.

Контрастът със Запада е поразителен. Докато Русия едва сглобява единични машини, Airbus и Boeing заедно произвеждат над 1000 самолета годишно.