Новото отшелническо кралство на Путин! Руският режим е напълно затворена диктатура!

След завръщането си на поста през януари, агресивните действия на президента на САЩ Доналд Тръмп към Русия бележат рязка промяна във външната политика на САЩ.

Слагайки край на годините на изолация на Кремъл, администрацията на Тръмп предложи множество отстъпки на руския президент Владимир Путин, което породи надежди сред някои западни наблюдатели, че Съединените щати биха могли да прекратят войната в Украйна след повече от три години боеве.                                     Досега, въпреки че Русия е проявила интерес към взаимодействие с Тръмп, има малко индикации, че е готова да прекрати военните си операции.

Още доста преди 2022 г. характерът на режима на Путин се беше променил значително, тъй като Путин се отдалечи от Запада. В продължение на години Кремъл изграждаше ултра консервативна, ревизионистка идеология, съсредоточена около анти модерни ценности.

След 2012 г. , когато Путин се завърна на президентския пост, Кремъл започна да затяга хватката си върху руските елити, възприемайки архаичен милитаризъм и разширявайки репресиите си срещу гражданското общество.

След пълно мащабното нахлуване в Украйна и особено през последната година обаче тази еволюция отиде много по-далеч.                                                                   Путин очакваше бърза и евтина победа, а не продължителна война; ситуацията го принуди да ускори преструктурирането на политическата, икономическата и социалната система на Русия, за да затегне хватката си върху нацията.                Наред с прогресивната милитаризация на руската икономика, тези промени създадоха сериозно напрежение в режима.

Съединените щати игнорират тези вътрешни промени на свой собствен риск. Вместо да се подготвят за следвоенно бъдеще на обновени отношения със Съединените щати и Европа, Путин постави Русия на хлъзгав склон на самоподсилващ се и вечен конфликт със Запада.                                                                                                              Ако режимът постигне своето през следващите три до четири години, Русия може да достигне социално-политическо равновесие, което изглежда по-малко като капиталистическа авторитарна страна с елити от частния сектор и по-скоро като милитаризирана автокрация от севернокорейски тип.

За Кремъл подобно равновесие би могло да му помогне да издържи дори на големи предизвикателства пред управлението си, както направи Пхенян по време на опустошителна икономическа криза през 90-те години. Освен това, предвид големия размер и военната мощ на Русия, този вид трансформация би могла да представлява и сериозни рискове за глобалната сигурност.

И все пак опитът на Путин да преобрази руската държава създаде и нови уязвимости за режима.                                                                                                         Руската икономика е дълбоко небалансирана, като страната е изключително зависима от приходите от петрол за подкрепа на свързаната с войната фискална експанзия. Особено на фона на спадащите световни цени на петрола, това направи руския бюджет особено уязвим за по-нататъшни санкции.

Освен това, сред руските елити се заражда напрежение в резултат на усилията на Путин да отблъсне съществуващите бизнес лидери, бюрократи и други в полза на лоялисти, които се придържат към идеологията на режима или поне на думи я подкрепят, като например ветерани от войната.

За да се предотврати осъществяването на тази трансформация от Путин и неговия близък кръг, Западът ще трябва да използва тези уязвимости. Но това ще изисква прилагане на по-голям икономически и военен натиск върху Русия, като едновременно с това се изпращат сигнали и се предлагат стимули на потенциалните дисиденти от елита – тези, които са най-засегнати от бързата и силна трансформация на руското общество от Кремъл и които са  потенциално способни да я спрат.