Евгени Дайнов : Изборът на Борисов, Радев и Нинова е гибелен за нас!

Управляващите вкупом се опитват да ни откачат от Запада – и съответно да ни прикачат към Русия – в най-неудачния възможен момент. Това заяви политологът Евгений Дайнов по повод решението на Съвета за сигурност към МС по случая ”Скрипал”.
Преживяваме един от онези редки моменти в историята, които променят всичко. Нещата, които са били възможни преди него, вече не са възможни. И неща, невъзможни дотогава, стават възможни.
В такива моменти всеки избира, на коя страна да застане. От този избор зависи неговото бъдеще за десетилетия или за поколения напред. Изборът, който в момента се опитват да направят българските държавни мъже и жени, ще предопредели съдбата на България за много време напред. А този избор е гибелен. В момента, в който западният свят се мобилизира за самоотбрана, нашите предводители се опитват да ни подредят до Русия. Нямало да гонят никакви руски дипломати, защото нямали били информация. Е, браво… Тридесетина държави, наши съюзници в НАТО и ЕС, имат информация. Само нашите нямат.
А когато идната седмица пристигне информацията от лабораториите на различните международни организации, занимаващи се с химическа война – и тогава ли няма да имат информация? Липсата на информация няма никакво отношение към поведението на политици в такива случаи. В такива случаи те вземат политически решения, избирайки между различни политики – т.е. между различни варианти на бъдещето. Истински тревожно е плътното обединение между премиера, президента и лидера на опозиционната БСП около избора да обърнем гръб на нашите западни съюзници, за да се подредим до Русия. Още по-тревожни са почти бащинските поздравления, които те получават от руското посолство.
Не в липсата на информация, разбира се, е „заровено кучето”, както казваше навремето руският болшевишки главатар Ленин. Къде е заровено кучето – това можем да разберем от изказванията както на Бойко Борисов, така и на Корнелия Нинова от последните две денонощия. И двамата искат България да стане… „мост” (Нинова) или „посредник” (Борисов) между Европа и Русия. Чакайте малко… Цялото това съобщение е потопено в пропагандна лъжа. По „мостове” лесно минават, гърмейки с ботушите си, военни подразделения. За посредничество пък изобщо не може да става въпрос. Как така България ще е посредник между Европа (и, предполага се, САЩ, които изгониха най-много руски лица) – след като същата тази България е член както на ЕС, така и на НАТО? Посредник може да бъде само някой, който е външен както на Запада, така и на Русия. Ние сме вътрешни на Запада, част от всички негови международни структури и институции. Нашите закони са уеднаквени със „западните”. Нашите деца живеят на Запад и нашата икономика е напълно обвързана със западните.
Намерението на нашите държавни предводители е повече от ясно: да се използва разколът между Запада и Русия, за да бъде България опозорена пред своите съюзници така, щото да ѝ остане единствено Русия като съюзник. Това е намерението както на управляващата партия, имаща в заглавието си „европейско”, така и на опозиционната БСП, която е член на Партията на европейските социалисти. За да е по-сигурно това развитие на нещата, българската армия е оставена без бойна авиация, която е връчена на… Русия за ремонт и поддръжка. При положение, че в американските санкции срещу авиационната руска фирма МиГ ясно е казано: всеки, който си има работа с МиГ, може да се окаже в режим на санкции. За да си държим бойните самолети в Русия сме готови да поемем санкции, налагани ни от главния ни днес глобален съюзник и гарант на нашата независимост, САЩ.
Става ли ясна картинката? Не за пръв път български държавници действат така, все едно прилагат на дело разпоредбите в Наказателния кодекс, събрани в главата „Държавна измяна”. Днес, когато Западът се е мобилизирал за отбрана срещу руската агресия, подобно поведение е бременно с истинска, реална държавна измяна. Западните страни – нашите съюзници от над десетилетие – рядко се мобилизират и разяряват едновременно. В момента са. А когато са – не прощават предателства. А пък е ясно, че както от предателствата, така и от тяхното не-прощаване страдат обикновените хора. Накрая сметката отново ще платим ние. Каква беше онази българска басня за стоте тояги, торбата сол и онова другото нещо?“