Брюксел обсъжда : Казармата се връща в Европа и България!

Военни експерти подчертават, че за да могат страните от ЕС да се противопоставят ефективно на Русия в условията на намаляваща подкрепа от страна на САЩ, може да се наложи да привлекат до 300 000 нови военнослужещи.

Въпреки подкрепата за идеята за задължителна военна служба в страни като Франция и Германия, много европейци не са подготвени да се бият.

Политическите и икономическите разходи, свързани с възстановяването на военната служба, са под въпрос сред лидерите на НАТО и повечето от тях не планират да върнат задължителната военна служба. Въпреки това някои страни, като Полша, обмислят създаването на програми за обучение на изтребители.

В същото време френският президент Еманюел Макрон търси начини да мобилизира младите хора на доброволна основа.

В началото на март ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предложи да се съберат 800 млрд. евро за четири години, за да се превъоръжат страните от ЕС. Ръководителят на Германския съвет за конституция и суверенитет Ралф Нимайер отбеляза, че превъоръжаването е целенасочено насочено срещу Русия.

Пълно мащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. изненада Европа.

Притесненията относно силата на НАТО се увеличиха още повече, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под въпрос ангажимента на Алианса към член 5 – клаузата за взаимна отбрана в случай на нападение срещу член на Алианса. Европейските държави вече обсъждат връщане на наборната военна служба, съобщи France 24.

Отбелязва се, че преминаването на Тръмп към по-примирителен подход към Кремъл е предизвикало тревога в Европа. В същото време европейските лидери признават, че заплахата от московска агресия е реална, особено сега.

„Днес московската армия е по-голяма, отколкото е била на 24 февруари 2022 г. Московците имат враждебни намерения спрямо балтийските държави и източния фланг на ЕС“, заяви пред репортери Александър Бурилков, изследовател в Института по политически науки (IPW) към Хайделбергския университет.

Според проучването, проведено от експерта в съавторство с мозъчния тръст Bruegel и Килския институт, Европа ще се нуждае от още най-малко 300 000 военнослужещи в допълнение към 1,47 милиона военнослужещи, които вече са на служба, за да възпре Русия в случай на нападение.

„Военната повинност трябва да играе роля при всеки такъв голям брой нови военнослужещи“, подчерта Бурилков.

В публикацията се подчертава, че европейските държави се стремят да увеличат разходите си за отбрана. В същото време някои страни, включително Франция и Обединеното кралство, изпитват трудности при набирането и задържането на военнослужещи. Наскоро Ipsos-CESI проведе проучване сред французите за отношението им към възстановяването на военната служба.

Оказа се, че 86% от жителите на страната подкрепят тази идея. Също така 53% от анкетираните заявяват, че не са против възстановяването на задължителната военна служба.

Според проучването на YouGov 58% от жителите на Германия подкрепят задължителната военна служба. Мненията на италианците и британците са разделени, а 53% от испанците се противопоставят на подобна инициатива.

След „студената война“ много европейски държави отмениха задължителната военна повинност. Само Гърция, Кипър, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия, Норвегия и Турция никога не са я преустановявали. Литва върна наборната военна служба през 2015 г., година след като Русия анексира Крим. Швеция последва примера ѝ през 2017 г., а Латвия – през 2023 г.

У нас периодично се надигат гласове за връщане на наборната военна служба, но досега политически консенсус за това няма.