Пламен Димитров : Наивност е да се търсят някакви стратегии на нарциса Тръмп спрямо Русия!

Европа и Украйна имат лошия късмет Тръмп да стане президент за втори път точно в момент, когато украинците се нуждаят отчаяно от американската помощ, за да оцелеят в една война с екзистенциален залог.

Поне засега европейските лидери се стремят да поддържат примирителен тон спрямо Тръмп, но без да влизат в подмазваческия дискурс, доколкото е възможно. В това отношение Путин вече води с една обиколка – той каза, че война в Украйна нямало да има, ако демократите не били откраднали изборната победа на Тръмп през 2020 г.                                                                                                                                      Това е музика за ушите на американския президент, а никой от европейските лидери не е казвал и не може да каже такова нещо.

Наивност е да се търсят някакви дълбоки стратегически замисли в поведението на Тръмп спрямо Русия – щял да я откъсва от Китай и т.н. Нелепо е и твърдението, че прокремълската линия на американския президент се дължала на някакво негово вербуване от руснаците преди близо 40 години.

Не, Тръмп чува тук и сега как Путин го хвали, а Зеленски не само не му се издължава, а му иска гаранции за сигурност, в това е цялото обяснение защо новата администрация във Вашингтон спря да подкрепя Украйна.

Другата фиксация на Тръмп е Байдън и Демократическата партия. Всичко, което те са направили, е грешно и подлежи на прекратяване. Помагаше ли Байдън на Украйна? Да! Значи сега трябва да се прави обратното.

Тръмп смята, че единственото валидно правило в международната политика е правото на силата. А щом той е президент на най-могъщата държава в света, то значи винаги има право.                                                                                                              Неговото геополитическо счетоводство изглежда като това на мутрите в България от 90-те години – в счетоводната му книга има две графи – „имам да вземам“ и „имат да ми дават“. Украйна присъства и в двете графи, а Русия – не.

За военната връзка с Европа Тръмп смята, че тя е подобна на отношенията между охранителна фирма и нейните клиенти. САЩ осигуряват военен чадър, а в замяна европейците трябва да увеличат рязко своите отбранителни бюджети и да ги харчат предимно за покупка на американско оръжие.

До сега редът и относителната стабилност в световен мащаб се дължаха на американското лидерство. Архитектурата на сигурността в Европа, Източна Азия, а до голяма степен и в Близкия Изток бе моделирана от съюзническите ангажименти, поети от САЩ.

Отказът от тези ангажименти предизвиква тревога у Европа, Япония, Южна Корея, Тайван, Австралия и разпалва експанзионисткия апетит на Русия и Китай. Европейците вече се ориентираха към изграждане на самостоятелна отбрана (или поне на планове за нея), не е ясно какво ще направят Япония и Южна Корея – като високотехнологични нации може да се насочат към придобиването на ядрено оръжия, например.

В най-тежко положение е Тайван, който вече е записан от Тръмп в геополитическия тефтер на длъжниците. Дефицитът на САЩ в търговията със стоки с Тайван за 2024 г. е 74 милиарда долара! В отчаян опит да направят добро впечатление във Вашингтон, тайванците от TSMC – най-големият производител на чипове в света, обявиха предстояща инвестиция в САЩ от 100 милиарда долара.

Разграждайки съществуващият международен ред, Тръмп лишава страната си от ролята на световен лидер. САЩ са силни, защото имат огромна територия, защитена от два океана, най-голямата икономика в света, най-силната армия, най-добрите университети и монопол върху емитирането на най-използваната валута на планетата – долара. Но Америка е силна и заради свои съюзници – най-големите и богати демокрации в света. Без тях удържането на световното лидерство е почти невъзможно.

Не ясно обаче колко далеч ще стигнат в развитието си всички изброени до тук световни геополитически тенденции. Мандатът на Тръмп е 4 години, след това Америка може да се върне в своя традиционен международен коловоз. Началото на това завръщане може да е дори по-скоро – след 2 години, ако Републиканската партия загуби мнозинството си в Конгреса на САЩ.

                                Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество