Седем наказателни процедури срещу България – околната среда, вътрешния пазар, превозите и цифровизацията!

Комисията призовава нашата страна да приложи принципа „замърсителят плаща“ при изчисляването на таксата за управление на отпадъците. За да се спази този принцип, първоначалният причинител на замърсяването или настоящите или предишните притежатели на отпадъците трябва да поемат разходите за тяхното управление, включително събирането, превозването, оползотворяването и обезвреждането, се посочва в съобщението.

В България разходите на гражданите и предприятията за управление на отпадъците се основават на данъчната оценка на имота, без да се вземат предвид количеството образувани битови отпадъци. Проучване от 2019 г. установи, че България е единствената държава в ЕС с такава система. Тъй като системата не отговаря на правните изисквания, през юли 2023 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо. Въпреки че България измени законодателството си, за да се справи с този проблем, разпоредбите така и не са влезли в сила, тъй като всяка година от 2015 г. до 2025 г. прилагането им се отлага последователно.

Според последното отлагане, прието със закон през септември 2024 г., разпоредбите за спазване на принципа „замърсителят плаща“, ще влязат в сила през януари 2026 г. и затова комисията е решила да издаде мотивирано становище. България разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки, в противен случай ЕК може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз, се отбелязва в съобщението.

ЕК призовава нашата страна и още 21 държави от ЕС да намалят изискванията към специалистите, които искат да предоставят услуги на временен и случаен принцип. Европейските правила улесняват специалистите в тези случаи, като осигуряват и защита на потребителите и гражданите. По изключение за професии, свързани с общественото здраве и безопасността, държавите в ЕС могат да проверяват квалификациите, преди да разрешат предоставянето на услуги.

Такива предварителни проверки може значително да забавят започването на дейностите и да бъдат налагани само при строги условия, когато липсата на професионални квалификации би могла да доведе до сериозни вреди за здравето или безопасността на получателя на услугата. Според комисията засегнатите държави са въвели за някои професии неоправдани изисквания за предварителни проверки. ЕК дава срок от два месеца за отговор и след това може да продължи с наказателните процедури.

ЕК е решила да предяви иск срещу България и Кипър пред Съда на ЕС за неправилно въвеждане на правилата за проверките за съразмерност (извършване на задълбочена оценка на всяко ново национално регулиране на професиите, преди то да бъде прието). Подобна оценка цели да предотврати влизането в сила на ненужно ограничаващо регулиране на професии. Държавите в ЕС бяха задължени да въведат европейските правила до 30 юли 2020 година. Според ЕК България не е успяла да отговори на тези очаквания и не е въвела механизъм за независимост и обективност на оценките.

Комисията е решила да започне производство за установяване на нарушение срещу България заради несъответствие на националните правила със законодателството на ЕС за обществените поръчки. Според комисията българският Закон за електронното управление, приет през ноември 2019 г., нарушава европейските правила. Българското законодателство възлага предоставянето на електронни услуги за електронно управление, използвани от обществената администрация, на частно дружество, въпреки че няма условията за пряко възлагане на обществена поръчка при изключителни обстоятелства.

Комисията е на мнение, че договорите са в нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки и не следват принципа за еднакво отношение и прозрачност. Комисията изпраща официално уведомително писмо и дава на нашата страна срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци. При липса на задоволителен отговор процедурата ще продължи, се пояснява в съобщението.

Комисията е решила да изпрати официално уведомително писмо на България и мотивирани становища до още четири страни от ЕС, защото не са посочили или оправомощили национални координатори за цифровите услуги.

До февруари тази година тези изисквания трябваше да бъдат спазени, като нашата страна не е дала необходимите правомощия на определения координатор за цифровите услуги да изпълнява задачите си съгласно европейското законодателство и не е определила правилата за мерките при установяване на нарушения. Засегнатите държави имат срок от два месеца, а след това комисията може да продължи процедурата срещу България и да предаде останалите засегнати държави на Съда на ЕС.

Комисията е решила да изпрати мотивирано становище на България заради липса на уведомление за националните закони за прилагане на европейските правила за наетите превозни средства. С правилата се въвеждат минимални стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари. Миналата година ЕК отчете, че България не се е съобразила с това изискване и днес издава мотивирано становище със срок за отговор от два месеца. След това комисията може да реши да отнесе въпроса до Съда на ЕС.

ЕК реши да изпрати мотивирано становище на България и още седем държави от ЕС заради това, че не са въвели правилата за евро винетките. Тези правила засягат налагането на такси според изминатото разстояние и въз основа на времето. Правилата засягат леките автомобили, градските и междуградските автобуси, и малките тежкотоварни превозни средства.

Срокът за въвеждането на правилата изтече през март и днес ЕК дава срок от два месеца, като след това може да отнесе въпроса до Европейския съд.