„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ : България е трайно неуправляема страна!

„Когато водещите (политически) сили в една парламентарна демокрация не си сътрудничат, макар и по разбираеми причини, съществува заплаха от блокада – не и без последици от това за страната“, четем в публикацията.

Сред негативните последици, които авторът на ФАЦ посочва, са например липсата на така важните инвестиции в инфраструктурата, „…защото не могат да бъдат приети важни закони, защото висши държавни служители не искат или не могат да поемат отговорност и отказват да подписват важните закони, защото техническите преходни правителства, които всъщност трябва само да подготвят следващите избори, нямат компетентността, правомощията или политическата воля да вземат фундаментални решения, ангажиращи страната за години напред и защото (в тази несигурна обстановка) инвеститорите предпочитат да се въздържат“.

И още: надеждите на страната – или по-скоро на част от нейния политически и особено икономическия ѝ елит – за присъединяване на България към еврозоната и за пълноправно членство в Шенгенското пространство засега остават попарени. Просто ситуацията е твърде нестабилна, посочва авторът, който е добър познавач на България.

Същевременно страната губи пари: тъй като не са изпълнени важни предварителни условия, не могат да бъдат усвоени милиарди от фондовете на ЕС, на които страната има право. Например от Плана за възстановяване и устойчивост на България ѝ се полагат почти 6,3 млрд. евро, от които обаче страната е успяла да усвои едва 22% – при средна стойност за ЕС от 37 процента, припомня ФАЦ. А съвсем наскоро България окончателно се прости с почти 100 милиона евро от друг европейски фонд за финансиране, тъй като не бяха изпълнени необходимите условия за отпускането им.

Причината толкова дълго време България да няма редовно правителство авторът вижда в раздробяването на партийния пейзаж и една устойчива или дори нарастваща поляризация. „По-добре е да не се управлява, отколкото да се управлява неправилно – това би могло да бъде мотото на много партии в България“, пише Михаел Мартенс.

По-нататък той припомня, че в основата на тази драма са двама политически играчи. От една страна това е дългогодишният министър-председател Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ все още е най-силната политическа сила в страната. Но макар да има стабилна подкрепа от около една четвърт от гласовете, тя се нуждае от партньори, за да може да управлява. А политическите ѝ конкуренти, които от години таят надежди да заменят Борисов, отказват да приемат факта, че не могат да управляват без Борисов, който остава незаобиколим фактор, докато партията му е първа сила.

„Продължаваме промяната“ (ПП) вижда в Борисов корена на всички злини в България – нейните поддръжници обвиняват него и партията му, че са пропили страната със системна корупция. Поради своя инатлък и политически дилетантизъм обаче все повече българи вече виждат в ПП част от проблема, пише Мартенс.

Опитът България да се управлява без Борисов, по време на чието 12-годишно управление се натрупаха множество корупционни скандали, първоначално се приемаше със симпатии в чужбина. След бързия разпад на коалицията анти-Борисов обаче ГЕРБ отново е водеща политическа сила, което показаха последните три парламентарни вота, подчертава ФАЦ.

Значителна част от българските избиратели очевидно искат Борисов и неговата партия да са в управлението. С оглед на конкуренцията от страна на проруски, националистически и антиевропейски партии това всъщност би трябвало да проправи пътя за сътрудничество между ГЕРБ и ПП. Най-малкото заради това, че тези две партии имат сходни виждания поне по основните външнополитически въпроси – подкрепят Украйна и членството на България в НАТО и ЕС.

Въпреки това, докато Борисов многократно е сигнализирал готовност да си сътрудничи с „Продължаваме промяната“, ПП все още храни илюзията, че може по някакъв начин да го изгони от политическата сцена на страната. Осъзнаването, че това засега не може да бъде изпълнено, се превръща в тежко бреме за партията и нейните привърженици. Така че защитната ограда към Борисов продължава да си е на мястото, а тези, които са я издигнали, рискуват да се самозазидат в нея, посочва още Михаел Мартенс във ФАЦ.