Съпругата на Шарлопов за първи път разказа драматичните подробности около смъртта на мъжа си!

„Трудно е. Това накара децата да пораснат много бързо. Обединили сме се.“ Така коментира Бояна Шарлопова смъртта на съпруга си – бизнесмена Стефан Шарлопов пред Нова телевизия. „Гръб в гръб сме. Сплотени сме. Момчетата се опитват да заемат неговата роля, което за мен е много тъжно. Всяка вечер сядаме и говорим за него. Той се опитваше всички да ни пази.
„Влизайки в бизнеса, разбрах, че съм много подготвена. След като почина се наложи да вляза в много лични негови неща. Беше си направил таблица с длъжници, всичко е описвал на ръка. Преди 2 години успя да върне всички кредити. В момента всичко е подредено, все едно си е знаел какво предстои.“, разказва с прискърбие вдовицата.
„Стресът е най-големият ни враг. През последните месеци той успя да се обърне към себе си, да прецени важните си неща. За жалост животът е жесток и ни го отне в момента, в който вече можеше да се наслади на постигнатото.“, коментира Шарлопова. „Той показваше на момчетата как трябва да се уважават жените. В момчетата много се забелязва неговият почерк, а те са само на 7. Искам да благодаря на всичките си приятели, защото в момента не съм добра компания“, обяснява тя.
Бояна Шарлопова разказа също как е настъпила смъртта на съпруга ѝ и сложи край на всички спекулации по темата. „Вечерта в неделя той не се чувстваше добре. Имаше вирус, децата бяха болни. Стефан казваше, че чувства неразположение – главоболие. Момичетата го разтриха. Беше му високо кръвното, но не чак толкова, че да се притесним. Казват, че това е сладката смърт – да умреш в съня си. Живя като победител, умря като такъв и искам да го помнят такъв. Причината за смъртта е сърдечна недостатъчност. Не се е мъчил.“, разказва тя. „Сутринта се събудих, но нямах желание да ставам. Прегърнах го, усетих го студен, но – нищо. После, когато светнах лампата, то беше ясно. Опаковката е останала, духа го няма. Изпратих децата на училище, не исках да го виждат така, нищо не им казах.“, със сълзи на очи си спомня Шарлопова. „Децата го сънуват – аз не. Усещам го.“, заключва почернената жена.