Ес и НАТО или „руски мир“, евро или рубли, Крим или Халкидики искате, другари? „Копейките“ ви будалкат!

Въпреки това някакви политически субекти се опитват да убедят българите, че е много патриотично да се отречем от постигнатото и да се върнем назад, където тлеят сантименти по мъгляво минало.

Неотдавна „Възраждане“ поиска референдум за членството на България в НАТО.

На 28 юни гелосаният депутат от „Възраждане“ Цончо Ганев изрази позиция от името на парламентарната група на партията, че страната ни не бива да бъде член на НАТО, тъй като това не е отбранителен блок, а военен съюз, който в момента „участва в специализирана военна операция“ в Украйна срещу Русия.

По този повод Ганев поиска да бъде организиран референдум, на който българските граждани да вземат решение дали България да напусне Организацията на Северноатлантическия договор.

Припомняме на прекалилия с гела и нарцисизма Цончо, че любимата му Русия нападна вероломно независима Украйна  на 24 февруари 2022  г. Допълваме припомнянето с данните на британското разузнаване от миналата седмица, че досега от началото на путиновата „специална военна операция“ на украинска територия са загинали и безследно изчезнали 465 000 руски военнослужещи.

В Русия са погребани досега само около 45 000 убити в Украйна, по данни на военното министерство в Москва. В същото време са изплатени над 240 000 обезщетения за загинал военнослужещ. И още един парадокс: според официални справки на властите в Москва всеки  ден в „специалната военна операция“ през август и септември всяка седмица са загивали по около 400 руски военни на седмица.

От 9 октомври 2023 г. обаче числото на труповете  нараства до 550-600 човека на ден. В периоди на настъпателни операции от началото на 2024 г. срещу някои селища през 2024 г. загубите на жива сила от руската армия надхвърлят 1000-1200 души дневно.

Като иска референдум за напускане на НАТО Костадинов, Ганев и компания трябва да предоставят на българите и въпросната информация, която е само малка част от агресивните планове на Кремъл и колосалните загуби, които търпи руската армия на фронта.

Да, загиват и много украинци, между които и хилади цивилни граждани и деца в това число. Зловещ е примерът от последните дни с ракетната руска атака срещу най-голямата детска болница в Киев.

Хората трябва да са информирани също за алтернативата, за която „копейките“ също мълчат като… пънове. Защото страна  като България в съвремието, в което живеем не може да осигури защитата си без закрилата на колективна сигурност.

А тя,  алтернативата, е следната:

1.   В Организация на Договора за колективна сигурност, в която влизат Русия, Беларус, Казахстан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Армения и Узбекистан. Три от тези страни – Киргистан, Казахстан и Армения вече са само формални членове, защото не подкрепят войната срещу Украйна.

Няколко думи и за острите нападки срещу членството на България в Европейския съюз.

ЕС заслужава критики, това е безспорно. И ги получава. Но „копейките“, БСП, а и ИТН, що се отнася до въвеждането на еврото, пропускат да „съобщят“ на населението, с какво може да се замести Евросъюза, защото и в икономическата, финансовата и пр. области страната ни също се нуждае от надежден партньор. Кои, ако не най-развитите страни, са подходящи за такива?

Да погледнем към премълчаваните възможности.

1.   Евразийското икономическо съобщество, в което членуват Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Засега то дава единствено  митнически  облекчение на търговията между тези страни. Нищо повече.

2.   Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). В нея влизат Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. Отскоро и Саудитска Арабия членува в тази организация. Само като сътрудничество в областта на отбраната членуват също Индия и Пакистан.

Тези, които вярват от сърце и душа на „Възраждане“, БСП и отчасти на ИТН и „Величие“ трябва да извършат поне опит за мисловна дейност и да преценят какви биха били ползите ни, ако напуснем НАТО и ЕС и се „преселим“ в Азия при въпросните страни.

Същото важи и за патриотарските крясъци срещу еврото. Понеже нямат нито един аргумент срещу тази парична единица, приета от над половината членове на ЕС, демагозите от гореизброените формации раздуват някакви сантименти по  отношение на българския лев.

Същото е и по отношение на социалистическото минало на България. Леят се сълзи и се изливат шербетени спомени от онова време, което било истински „златен век“ за народа при  управлението на БКП с ръководители „бащите на народа“ Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков.

Нито дума за трите тайни фалита на страната ни през годините на народната власт и диктатурата на пролетариата.

След Априлския пленум през 1956 г. Тодор Живков поема партийната власт в страната, както е записано в т. 1 на тогавашната конституция. По това време става все по-очевидно, че обещаното благополучие на съветския модел на управление няма да се случи. Вместо това икономическото положение в края на 50-те години се влошава и страната е доведена до банкрут.

Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков срива страната до брутален фалит. Всичко това е описано надлежно в архивите на БНБ.

През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. долара, което днес е многократно повече.

По това време най-големият кредитор на НРБ е Съветският съюз, а въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става наистина жесток. През април 1960 г. в строго секретен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов предупреждава висшето партийно ръководство за тежкото състояние.

Стига се до крайното решение – използването на златните резерви, които се намират в …  Държавната банка на СССР. Тодор Живков моли Кремъл за отсрочка, но получава студен отказ. И България се оказва на ръба на пропастта. Тогава Живков еднолично решава да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв, за да  погаси част от дълговете. Така България остава без 20 тона злато.

Това се повтаря още два пъти.