Българските фермери – най-скъпите в света. Ще сервира ли Алибегов на зърнените босове?

Онзи ден по БНТ се появи Янето – Яни Янев, дето щеше да уволнява Бойко, а после му стана съветник по борбата с корупцията. И как само двамата я пребориха пустата му корупция…

Янето сега гледал крави и телета и дава разни примери от българската селскостопанска и животновъдна история. И рони сълзи, колко лошо било сега без европейски и държавни субсидии. А водещият го гледа и аха да почне и той да хлипа. Вместо да го попита: Как така навремето нашите дядовци и баби са отглеждали в пъти повече животни и зърно, като не е имало субсидии?

Нашите фермери работят много – спор няма. Когато са ядосани и изкарват тракторите по пътищата и в София, виждаме, че притежават и модерна техника. Браво.

Но нещо не мога да разбера.

Във Франция фермерите блокираха пътища и градове и си стиснаха ръцете с правителството, чак когато то им обеща 150 млн евро. Французите са 68 милиона и са най-големият производител на храни в Европа. За тях 150 милиона, а българските им колеги искат 500 милиона лева или 250 милиона евро. Нещо не ми връзва тази сметка…

В Германия, която е с  над 80 милиона население, фермерите също не искат чак такива суми, а настояват за промени в законодателството, в условията за зелено земеделие и пр. Но няма ултиматуми за стотици милиони.

И в Белгия е така.

След загубените войни, в които сме участвали, българското земеделие, независимо от това дали са били пазарни или социалистически подходите, някак се е изправяло на крака и е било сред водещите в Европа. Сега през месец-два излизат едни хора и плашат да бастисат държавата, ако не им налеят още и още стотици милиони. И им ги дават, но цените не намялават, каквато би трябвало да е логиката, а вървят нагоре.

Аз ли нещо не схващам или някой се самооценява по стандартите на диамантените борси…

Скоро не са ни плашили ресторантьорите и онзи Алибегов, щото и те искат да им се наливат милиони, да са с малко ДДС и пр. Но без да обяснят, как така цените им са по-високи от много други туристически страни, да не говорим за съседните Турция и Гърция. А обслужването в ресторантите им нерядко е скапано, като храната, която предлагат. Но претенциите са – майко мила.

Протестират и заплашват, но никой не пита обикновените граждани какво мислят по въпроса. Защото гражданите са миролюбиви и търпеливи и никой не ги бръсне за слива. Но това няма да е винаги така. Накрая ще се изнесат от България всички образовани и можещи и тук ще остане Алибегов да сервира на зърнените босове.

                                                                                                         Васил Тодоров