Изгубеното поколение на България – 290 000 младежи нито учат, нито работят. Голям мързел ги гони!

Емилия Милчева, „Дойче Веле“ :

Данчо* (името е променено от редакцията) е на 19, нито учи, нито работи, но от интерната си аут, когато навършиш 18 – дошъл е в София, хваща се за малко на работа по строежи, но през повечето време проституира и се дрогира. Той попада в категорията NEETs (Not in Employment, Education or Training – тоест – нито работят, нито учат или се обучават професионално), където са и негови връстници от столицата, които харчат парите от наеми на жилища, за които нямат принос, за дискотеки, коли и маркови дрехи.

Те са от различни социални слоеве и етнос, на възраст от 15 до 29 години. Данчо и такива като него като че ли са обречени по рождение да бъдат маргинали, другите могат да разчитат на родители за подслон и пари, но и едните, и другите са “изгубено поколение” – така и не си намират мястото, а нерядко попадат в криминалните хроники заради кражби, нападения, шофират пияни или надрусани.

Колко голям е проблемът

По данни на националната статистика, в края на 2022 г. младите хора във възрастовите групи 15-29 години в България са общо 854 074. Тези младежи около 290 000 не работят, не учат, нито пък се обучават на професионални умения. Така че дори да решат в някакъв момент да си търсят работа, не са конкурентоспособни и могат да разчитат само на нископлатена или неквалифицирана работа.

На въпроси на Дойче Веле от Агенцията по заетостта отговориха, че за 2023 г. младежите до 29 г., включени в програми и мерки за субсидирана заетост, финансирани от държавния бюджет и по Европейския социален фонд, са общо 6610. Най-много са наетите млади хора в хотелиерството и ресторантьорството – 68.3% от безработните, започнали работа в тези сектори. В търговията наетите млади хора са 22.7% от безработните, получили работа, в транспорт и логистика – 18.4 на сто.

Дори и някаква част от останалите над 100 000 NEETs да са работили, то те са били в сивата икономика. Според изследването “младежите на възраст между 25 и 29 години са с по-голяма вероятност да станат NEETs в сравнение с младежите от другите възрастови групи”.

Как да се върнат част от “изгубените”

Пред Дойче Веле председателят на Българската асоциация по заетост Надя Василева коментира, че “само 30% от отворените работни места могат да бъдат запълнени и работодателите са в изключително неблагоприятна ситуация”. Според Василева необходими са по-адекватни програми не само за младежта, а изобщо за заетостта, сегашните имат изключително много изисквания и самите работодатели трудно се ориентират в тях и е необходимо режимът да бъде облекчен.