Случаят Скрипал: Има ли схема на Кремъл?

Сарказъм, подигравки, цинизъм: така отвърна Москва на реакциите след покушението срещу Скрипал и дъщеря му. Нищо ново всъщност: всеки път, когато не може да опровергае фактите, Кремъл ги обявява за западна пропаганда, пише „Дойче Веле“.
Каквито и да са били намеренията на хората, поръчали покушението срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му, едно те определено не успяха да постигнат – изолацията на Обединеното кралство. Правителствените и държавни ръководители на водещите държави от западния свят – САЩ, Германия, Франция и самата Великобритания – единодушно обвиниха Русия за покушението. Тази сплотеност е важна, тя е необходима.
И за съжаление вече не е естественото състояние – като имаме предвид ролята на САЩ. Но в ситуация като сегашната Лондон трябва да може да разчита на своите партньори. И ето, че може да разчита на подкрепата им.
Кремъл винаги реагира така
Общата позиция на четирите държави звучи много остро – причина за това е самото деяние: „Използването на боен нервнопаралитичен газ от вид, какъвто е бил разработен в Русия, представлява първото нападателно използване на такъв нервнопаралитичен газ в Европа след края на Втората световна война“. Това е без прецедент. Остротата се дължи обаче и на руската реакция, която преливаше от сарказъм, подигравки, опровержения и цинизъм. Москва е реагирала така и в други случаи: след военната окупация на Крим и агресията в Източна Украйна, след нападенията срещу болници в Сирия, след намесата в американската предизборна борба. Всеки път, когато не може да опровергае фактите, руското ръководство ги обявява за западна пропаганда.
Президентът Путин очевидно вярва, че „възраждането на Русия като велика сила“ е мислимо единствено като вражеско противостоене срещу Запада и неговите институции. Руското население явно гледа с добро око на тази нагласа – и тя постига целта си. Национализмът ще бъде и смазката, с чиято помощ Путин отново ще удължи срока на президентската си власт. Такива са реалностите, трябва да ги приемем. Не можем обаче да приемем машинациите, чрез които Русия се опитва да дестабилизира западните страни и техните общества.