Руснаците пак ни лъжат! Милиарди от Бургас за Кремъл : Как Лукойл Нефтохим нарушава забраните на ЕС!

Бургаската рафинерия „Нефтохим“, чийто основен собственик е руската „Лукойл“, заобикаля забраната на Европейския съюз за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол, и, възползвайки се от полученото изключение от забраната за внос на руски суров петрол и нефтопродукти, е натрупала солидни печалби, пише „Политико“.

Това става като произвежда горива и масла от евтината руска суровина, изнася ги уж за страни извън Европейския съюз, а след това претоварва нефтопродуктите от кораб на кораб в открито море или на международни пристанища, за да се заметат следите през новорегистрирани кораби или плаващи под различни флагове, след което горивата влизат в Европейската общност и стигат дори до САЩ.

Така българското предприятие става част от схема за финансиране на войната на Русия в Украйна, сочи съвместен анализ на данни, изготвен от „Глобъл Уитнес“, българския Център за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитиран от „Политико“. Неговите изводи бяха публикувани в четвъртък.

Той предлага и решения на проблема, сред които са отнемане на изключението за България да внася руски суров петрол и засилване на контрола върху корабоплаването чрез забрана на танкерите да изключват сигналите за радарно проследяване, освен при изрични ситуации.

Според доклада предоставените от ЕС изключения на България и централноевропейските нации без излаз на море като Унгария, Словакия и Чехия да внасят руски петрол до края на 2024 г. позволяват задкулисното навлизане на руски петрол в по-широкия европейски пазар.

„Текущата граница на цените на петрола, определена на 60 долара за барел, е нарушена. Руската смес „Уралс“ сега се търгува на около 75 долара за барел. Руският износ продължава да расте, достигайки рекорд от 3,72 милиона барела на ден в началото на октомври. Приблизително 20-25% от европейския внос на суров петрол и рафинирани продукти все още е с руски произход, често непряко през трети страни като Турция, ОАЕ, Мароко, Египет и Индия“, отбелязват авторите на анализа.

Според тях България е типичен пример за неефективността на настоящите санкции, които всъщност осигуряват около 3 млрд. долара печалба за „Лукойл“ от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта „Уралс“. Според оценките на анализаторите бизнес операциите на „Лукойл“ в България осигуряват около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г.

Милиард евро от Бургас за Кремъл

Само през първите девет месеца на 2023 г. бургаската рафинерия е преработила 4.5 млн. т руски суров петрол (95% от използвания в предприятието). Това е осигурило в хазната на Кремъл близо 1 млрд. евро като преки данъци – сума достатъчна за управлението на наемническата група „Вагнер“ за година.

Реално дадената от ЕК на България дерогация за ембаргото върху руския петрол е превърнала страната ни в четвъртия по големина вносител на „Уралс“ след Индия, Китай и Турция. Изключението бе получено при изричното условие, че руските петролни доставки трябва да задоволяват вътрешния пазар. Рафинерията обаче не само е увеличила влиянието си на българския пазар и вече държи 90 процента от него, но и ударно изнася нефтопродукти, включително за Турция, Египет и Обединените арабски емирства (за възможно трансгранично прехвърляне към ЕС).

Потенциално избягване на санкции

Анализът показва, че износът на „Лукойл“ е за 930 млн. евро през 2023 г. и Русия използва ЕС като врата за запазване на своя дял от световния петролен пазар. Въпреки че прекият износ за страните от ЕС е намалял през 2023 г., „Лукойл“ е използвал пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (като Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС. Между март и юли 2023 г. 239 000 т рафинирани продукти са напуснали български пристанища за пътувания, чиято крайна дестинация може да бъде скрита чрез поредица от прехвърляния от кораб на кораб, се посочва в доклада на трите организации.

Те са анализирали данни от проследяване на кораби с товари от „Нефтохим“, според които вероятно рафинерията е нарушила забраната за продажба на петролни продукти в други страни членки на ЕС.

Даден е пример как на 8 август корабът Seaexpress, управляван от гръцката компания Thenamaris Ship Management, пристига на пристанище Бургас, където товари 40 000 т мазут от рафинерията. Данните от проследяването разкриват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване през Средиземно море, като в крайна сметка е разтоварил в холандското пристанище Ротердам. Прави впечатление, че преди Seaexpress да вземе товара си, бургаската рафинерия не е получавала неруски суров петрол за период от 21 дни. Вместо това са пристигнали четири пратки руски суров петрол за общо над 340 000 тона. Следователно е много вероятно горивото, натоварено на Seaexpress, да съдържа значителен компонент, получен от руски суров петрол, смятат анализаторите.

Бургас не просто осигурява алтернативен вход за руския петрол в ЕС. Рафинерията изнася продуктите си и в други региони, подложени на петролно ембарго, категорични са авторите на доклада. В САЩ например са били внесени над 70 000 тона рафинирани продукти от Бургас.

Прехвърляне от кораб на кораб

Данни от платформата Kpler показват как през юли 2023 т. корабът Argolis е натоварил 30 000 MMbbl гориво от терминала на бургаската рафинерия „Росенец“ (който тогава още не е бил под контрола на държавата) и е поел към Каламата (Гърция), където прехвърля товара на кораба Sunny Victory. Той на свой ред предприема плаване край гръцкото крайбрежие до Бахамските острови, където на 11 юли разтоварва 21 376 MMbbl нафта, а останалите количества стигат до морското пристанище Канаверал във Флорида, САЩ. Това означава, че влезлите в САЩ 10 862 млн. барела нефтопродукти са почти изцяло с руски произход, е изводът на „Глобъл Уитнес“, Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.

Това представлява модел за вратичка в западните санкции, позволяваща суровият петрол, след като бъде транспортиран извън Русия и преработен в продукти като дизел или бензин, да бъде законно внесен от страни, подложени на санкции.

Данни на „Евростат“ показват, че между март и юли 2023 г., което е първият пълен месец на наличност на данни след прилагането на забраната за износ, България е изнесла 304 000 тона рафинирани петролни продукти за Европейския съюз. През същия този период рафинерията е била активно ангажирана с вноса на 2,1 милиона тона руски суров петрол, заедно с 216 000 тона неруски суров петрол. Това предполага потенциално отклонение от условията на дерогацията и повдига въпроси спазва ли ги рафинерията.

Препоръките на експертите

Според доклада спешно трябва да се затегне контролът на международно ниво върху новорегистрирани компании за търговия с петрол с неясна крайна действителна собственост и съществуващи глобални търговци на стоки, използващи вратички, които маскират произхода на техния петрол и петролни продукти.

Русия разчита на недоказани и мамещи доставчици на застраховки, които нямат капитал, презастрахователни споразумения и опит. Отделно се укрива собствеността и произходът на товарите, манипулират се автоматичните системи за навигация на корабите. А допълнителната печалба от обслужването на незаконните доставки на руски нефт и горивни продукти е утвърдила свързани с Русия мрежи за завладяване на държавата в редица страни от ЕС, включително Гърция, Малта, България, Холандия, Испания, Италия и други, посочват авторите на доклада. По техни данни между 30 и 40% от руския суров петрол се транспортира от западни компании, предимно гръцки спедитори, които се възползват от огромния си флот и традиционно добрите си връзки с руските петролни компании.

В анализа се препоръчва ЕС да отмени дерогациите за вноса на руски суров петрол, тъй като рафинериите във всички страни, ползващи сега изключения, могат да преработват неруски суров петрол и имат относително лесен достъп до алтернативни доставки от Балтийско, Адриатическо и Черно море.

България трябва да увеличи сегашните глоби, които са до 50 000 евро за нарушение на правилата за дерогация, до 10% от годишните приходи на компанията, което е в съответствие с антитръстовото законодателство на ЕС. Брюксел също така трябва да забрани трансграничния превоз на руски петролни продукти, които пристигат в пристанищата на ЕС, които след това се транспортират до дестинации извън ЕС, смятат трите организации.

Според тях товарите с фалшифицирани декларации за произход на горивата трябва да се третират като контрабанда с всички свързани с това правни последици като арест на кораби в морето, конфискацията им и санкция за корабната компания с разликата между горната граница на цената на петрола и цената на сорта Брент, ако тя е над наложения таван от 60 долара за барел.

Какъв да е ценовият таван за петрола?

Таванът на цените институционализира отстъпката, с която руските компании в момента продават на световния пазар, а също така не доведе до значително поевтиняване на световните цени на петрола, смятат неправителствените експерти.

Според тях по-стабилна горна граница на цената на петрола е 40 долара за барел. „Това би стимулирало Русия да продължи да продава петрол на световния пазар, но би намалило значително бюджетните приходи на страната и би я лишило от ресурси за поддържане на военните усилия в Украйна. Въпреки че застрахователните компании извън Г-7/ЕС/ОИСР рискуват санкции, те виждат това като възможност да увеличат глобалния си застрахователен пазарен дял. Ако примерът на Иран и Венецуела трябва да ръководи оценката на въздействието на вторичните санкции, Русия вече е успяла да намери достатъчно доставчици на услуги за своя износ на петрол“, пише в документа.

Като възпираща мярка срещу превоза на ембаргови продукти се предлага корабните компании, които са извършили подобно нарушение, да бъдат лишавани от достъп до застрахователни услуги за една година, а не за 90 дни, както е сега. Предотвратяването на нерегламентирания превоз на руски петролни продукти може да стане и като системата за автоматична навигация на корабите не се изключва по време на цялото пътуване. Ако пък е наложително от съображения за безопасност, да се документират обстоятелствата за вземане на решението, съветват още авторите на доклада. Според тях трябва да се засили контролът и върху трансферите на товари от кораб на кораб – особено в зоните с по-висок риск от незаконна търговска дейност или манипулиране на корабните навигационни системи.