Пригожин си приписа целия успех за напредъка на Русия, Кремъл му се ядоса! Падането на Соледар бе отречено както от Киев, така и от Москва!

Украинските войски дадоха последен отпор в защита на солните мини в Соледар снощи, въпреки твърденията на прословутите руски наемници от „Вагнер“, че са го щурмували.

Евгений Пригожин, шефът на силите на „Вагнер“, заяви рано вчера, че неговата частна армия, състояща се предимно от бивши затворници, е завзела контрола над Соледар. Това беше отречено не само от Киев, но и, в очевидно с упрек, от Москва.

„Нека не бързаме“, каза Дмитрий Песков, говорител на Кремъл. „Нека изчакаме официални изявления. Има положителна динамика в ход.“

Кремъл може да е бил раздразнен от твърдението на Пригожин, че неговата „победа“ е постигната само от собствените му хора. „Никакви други части не са участвали в щурма на Соледар освен „Вагнер“, каза той в аудио съобщение. В същото време беше пусната снимка, която сякаш го показва с бойци в една от солните мини в града.

Руското министерство на отбраната подчерта, че частите на редовната армия „блокират“ града на юг и север, а военновъздушните сили летят в подкрепа.

Въпреки това беше ясно, че внезапното разширяване на групата „Вагнер“ през последните месеци доведе руските сили до ръба на първата значителна победа, макар и на огромна цена, откакто те превзеха град Северодонецк на север от Соледар през юни.

Отбранителните сили описаха как са се сблъскали с настъплението на бойци на „Вагнер“, атакуващи техните позиции, убити и след това незабавно заменени в Соледар и по-големия град Бахмут на юг. Пригожин, руски магнат, който първоначално е осигурявал храна на президента Путин, преди да изгради бизнес империя, е напълнил „Вагнер“, някога сила от бивши руски специални части, с освободени затворници.

Групировката винаги е работила в тясно сътрудничество със съюзниците на Путин в чужбина, особено с президента на Сирия Асад. Но сега се използва като ударен батальон, който очевидно се предпочита пред собствената пехота на Русия.

Пригожин е обещал на осъдените, че след шест месеца на фронта ще бъдат пуснати у дома и помилвани. Съединените щати изчисляват, че 40 000 затворници са се отзовали на призива.

Видеоклиповете, заснети с дронове и пуснати онлайн от украинската страна, показват, че войските на „Вагнер“ са нападнати от картечен огън и артилерия, докато се опитват да нахлуят в Соледар.

Украинското министерство на отбраната казва, че жертвите, дадени и от двете страни, но особено на нападателите, е най-големият от началоно на войната. Изчислено е, че руснаците са загубили 490 войници за един ден във вторник, въпреки че оценките на украинската страна за броя на руските мъртви винаги са по-високи от тези на независими наблюдатели.

Бахмут, с население от 70 000 преди войната, и Соледар, с едва 10 000, може би не са очаквали да бъдат значими бойни полета във войната.

Въпреки това неуспехът на Москва да превземе Киев или Харков, двата най-големи украински града, в ранните етапи на войната накара Путин да съсредоточи енергията на армията си върху превземането на частите от провинциите Луганск и Донецк, които все още не са под руски контрол.

Напредъкът на Русия е изключително бавен. До май фронтовата линия вече беше на T1302, пътят, минаващ покрай източните покрайнини на Соледар от Бахмут до Северодонецк. До вчера руснаците контролираха жилищните комплекси от източната страна до главния площад.

Пригожин се отнасяше с презрение към компетентността на силите на руската армия, изпратени в битката, преди нейното острие да бъде предадено на „Вагнер“. Той написа в канала си в Telegram през уикенда, че целта на удара трябва да бъде превземането на гигантската солна мина в западната част на града, така че да може да се използва за съхраняване на оръжие извън обсега на украинската артилерия.

„Врагът не обръща внимание на огромните загуби на своите войски и продължава активното нападение“, каза Хана Маляр, украинският заместник-министър на отбраната, в Telegram във вторник. „Подстъпите към нашите позиции са просто осеяни с телата на мъртвите войници на врага.“

В град Соледар никога не е имало много за гледане – долнопробен селскостопански сгради сред нивите, осеяни тук и там с отвори към истинското съкровище под земята: солни мини и огромната мрежа, оставена от два века миньорство.

Имаше малко цивилни, останали там дори миналото лято, когато придружавах спасител, Андрий, за да извади майка му, Раиса, от мазето, където тя все още се криеше дълго след като повечето й съседи са избягали.

Техният дом се намираше зад мина № 7 на Соледар, до отвор към подземните камери, върху които сега се съсредоточава битката за Соледар и съседния град Бахмут.

Отдавна се носят слухове, че мините са били използвани като складове за украинско оръжие за защита на района на Донецк. Сега Евгений Пригожин, ръководител на руската наемническа група Вагнер, твърди, че оръжията и бойците, които пълнят камерите на мините, са изцяло негови.

Соледар означава „дар от сол“ – име, дадено на града едва от Украйна след обявяването на независимостта му от Съветския съюз. Мрежата е обширна, обхващаща повече от 160 км, най-големият от които е хангар с размери 100 м х 30 м, където са се провеждали футболни мачове и дори е свирил класически симфоничен оркестър, отразяващ превъзходната акустика на мината. Преди войната е служил като туристическа атракция. Неговите галерии, зали и лабиринти са украсени с изящни дърворезби, църковни картини и фигури, всички създадени от солни кристали.