Един лунатик иска да убиваме…! Трима руснаци за мобилизацията и съсипания живот!

Откакто миналата сряда Владимир Путин обяви първата мобилизация в Русия след Втората световна война, повиквателни бяха раздадени на хората в цялата страна.

Докато съпрузи, братя и синове се сбогуваха емоционално със семействата си, преди да заминат да се бият в Украйна, други се бореха да намерят начин да напуснат Русия, подтикнати от съобщенията, че някои наборници са били изпращани директно на фронтовата линия без обучение.

Възможностите за маршрути извън Русия намаляват, самолетните билети са разпродадени, а някои съседни страни се готвят да затворят границите си за руски туристи и търсещи убежище.

Трима руснаци споделят пред The Guardian как им е повлияла частичната мобилизация от Кремъл и какво планират по-нататък.

„Стигнах до Казахстан с влак, пълен с мъже“

Кирил, учител по английски от южната част на Русия, е „шокиран и онемял“, когато новината за мобилизацията се появява.

До сряда вечерта 28-годишният мъж стигнал до заключението, че трябва да избяга. „Дотогава самолетните билети бяха поскъпнали и бяха напълно недостижими. От моя град обаче имаше влак за Казахстан. Качих се на този влак в петък, с много други хора като мен. Бих казал, че 80% от хората на борда бяха руснаци на възраст 20-45 години.“

„Сега съм в апартамент под наем за кратко време в Атирау, така че да мога да обмисля следващия си ход. Оформям документите си за 90-дневно разрешение за престой и за получаване на местна банкова сметка. Местният жилищен пазар вече е силно притиснат, а има все повече хора, които пристигат всеки ден“, допълва Кирил.

Връщането в Русия преди войната да е свършила, казва Кирил, вероятно не е опция, докато реакциите на местните жители на Казахстан към влаковете, пълни с новопристигнали като него, са смесени.

„Въпреки че има някои хора, които са раздразнени от нашето присъствие, отговорът е предимно разбиране и съчувствие. Хазяинът ми показа такава любезност, че почти ме накара да се разплача.

Той не иска да ми вземе високата сума за наем, която другите искат, защото не иска да печели от положението ми“, разказва младежът. „Майка ми беше толкова облекчена, когато пристигнах в Казахстан. Тя следи независими новини и разбира какво означава да бъдеш изпратен на фронтовата линия.“

„Опитваме се да бягаме, но не знаем дали можем“

20-годишният Владимир и двама негови приятели на същата възраст са мечтали да се преместят в Чехия, за да учат за степен по естествени науки през 2024 г. Но миналата седмица бъдещето, към което тримата млади мъже са работили, се е сринало.

„Много сме уплашени. Искаме да избягаме“, казва той. „Ние сме толкова млади, имаме толкова много планове, но държавата мисли друго. Обещаха ни, че няма да има мобилизация. Чувстваме се предадени. В Кремъл гледат на нас като играчки.“

Владимир казва, че той и приятелите му са решени да избягат и са започнали да учат английски и да споделят средствата си. Самолетните билети са прекалено скъпи за тях, но те се надяват да намерят страна в Азия, до която могат да си позволят да пътуват.

„Светът се променя много бързо. Санкциите затрудниха влизането в Източна Европа, енергийната криза направи живота в Европа твърде скъп. Обмисляме Грузия, Малайзия, Тайланд. Всеки от нас има около 300 000 рубли [£4800]. Можем ли да се справим с това?

Не можем да пишем на английски, но използваме приложение за превод, гледаме видеоклипове в YouTube на английски и успяхме да прочетем британска статия за руската икономика онзи ден. Не ни интересува какво ще се случи след това. Нашето решение е окончателно.“

„Не мога да изляза, може да стана пушечно месо“

25-годишният Константин от Москва казва, че не може да си тръгне. Той и съпругата му планирали да напуснат страната, когато започна войната, но по думите му: „Вече е твърде късно“.

„Планът беше да се занимавам с наука за данни, да си намеря дистанционна работа и да отида в Турция или Грузия. Но всеки момент може да ме мобилизират, границите може да затворят скоро, а ние нямаме достатъчно пари да си купим билети, камо ли да си наемем апартамент и да живеем в чужбина. Жена ми също има дъщеря от предишен брак и не можем да я вземем с нас без законното разрешение на баща й.“

Константин има, както сега стоят нещата, само една възможност, казва той. „На всяка цена ще избегна наборната служба. Ако трябва да си счупя ръката, ще го направя, ако трябва да счупя челюстта на полицай и да вляза в затвора, така да бъде. Но аз няма да стана нашественик, няма да убивам невинни хора, защото един лунатик-убиец иска това от мен“, категоричен е той.

„Жена ми е много уплашена и разтревожена. Тя плаче почти всеки ден. Казвам й, че всичко ще бъде наред“, добавя мъжът.

Константин казва, че родителите му също се притесняват, но не могат да му помогнат финансово с бягството му, тъй като бизнесът им е бил унищожен заради санкциите, наложени след анексирането на Крим.

Дори да успее да намери парите, за да се измъкне сам, той се съмнява дали ще може да го направи още дълго време. „Млад здрав мъж, който напуска страната сега? Това е червен флаг. На всеки няколко часа идват новини, че на хората може да бъде забранено да напускат Русия от граничната охрана или може да им бъде отказан достъп до страни като Грузия, например.

Чувствам се сякаш ме сваряват, бавно. Произхождам от бедно семейство от Северен Кавказ. С упорит труд стигнах до Москва и завърших медицинско училище. И сега трябва да напусна красивото си семейство – не да защитавам дома си, а да стана пушечно месо? Пълен съм с ярост.“