Украинката Лариса : До края на живота си децата и внуците ми ще мразят руснаците!

Сносният журналист краде занаят от няколко места – увлекателния писател, подозрителния следовател и подредения библиотекар. Но може би най-важната кражба е от добрия психолог. Умението да погледнеш в очите събеседника си и да разбереш. Да разбереш човека. Историята му. Истината. Лъжата.

Да разчетеш изцъкления поглед на войника, взиращ се 400 километра през теб към вражеските снаряди, докато говори. Ужасно кухият, насилствено изпразнен от смисъл взор на жена, чието семейство е избито пред очите ѝ, а тя е споделила съдба дори по-жестока от смъртта с хиляди други. Да зърнеш въжеиграча между смеха и лудостта в окото на баща, прекарал деня в подготовка на коктейли „Молотов“, докато семейството му се крие в метрото от бомби, които ще стопят костите му на петмез.

И да надзърнеш в душата на всички тези хора, които отричат, че това се случва.

Смазана от танк кола в Ирпин. На единия билборд пише: „Ирпин, град на герои“, другият е на погребална агенция. Снимка: КлинКлин

Град на герои

Ирпин е сред най-тежко пострадалите места. На входа на града посетителите посреща голям билборд: „Ирпин, град-герой“. От другата страна стои реклама на погребална агенция „Пам’ятъ King“.

Според Анжела Макиева, секретар на градския съвет в 100-хилядния град, 70% от сградите са напълно унищожени или непригодни за живеене. Едва 5% от населението остава в града, като са убити 300 цивилни и 37 войници.

„Но не позволихме на руснаците да достигнат до Киев“, гордо споделя Макиева, която е избрана от партията на Володимир Зеленски. Тя е бивша европейска шампионка по таекуондо. Прави впечатление значителното присъствие на успешни спортисти в украинската политика.

„Спортът изгражда дисциплина, честност и характер. Затова хората ни поверяват важни политически длъжности“, отбелязва тя. На въпроса дали Ирпин е бил слабо подготвен за бойните действия, отказва да отговори. Според много местни обаче отговорът е „да“.

Но вади списък на разрушените сгради: 26 училища, детски градини и спортни школи, 500 жилищни блока, 1500 тежко пострадали и 1500 напълно унищожени къщи.

Анжела Макиева, секретар на градския съвет на Ирпин

На гости с бомби

Срещаме се с един от местните, изгубили своя дом: Андрий Иванов. Шегуваме се, докато молим да застане малко по-вляво за идеалната снимка на разрушената му къща. Сепваме се и се извиняваме.

„Няма нищо. Вече сме я оплакали, какво друго ни остава освен да се посмеем“, отвръща философски насред руините на сградата, която на 8 март е поразена от 120-милиметров снаряд. „Тръгнахме си на 4 март, когато започнаха бомбардировките. Бяхме я закупили преди едва година и половина, но нищо – ще си търсим парите след края на войната“.

53-годишният предприемач е опитал да се запише доброволец в армията, но му отказали, защото имало твърде много желаещи и твърде малко оръжия и екипировки. Баба му е рускиня от Урал.

Унищожена къща

Нито една от съседните къщи не е поразена. На метри от напълно изпепелената 3-етажна постройка живее Андрий Шупило. Той не напуска дори за минута дома си по време на руската окупация, включително в нощта на взрива: „Чу се тътен като от гръмотевица, разлетяха се ламарини и се разнесе миризма на изгорено дърво и разтопен метал. Аз си седях в нас, вцепенен. Много къщи бяха унищожени, още повече – разграбени. От кадировците и руснаците. Но мен, лично, не ме докоснаха“, обяснява 40-годишният заварчик.

Снимаме го до колелото му, което е подпрял върху спретнатата ограда на дома си. „Украинско производство е“, усмихнато споделя. Благодарим му и продължаваме да бродим из живото гробище, наподобяващо град. А зад нас мъжът се провиква към украинските ми спътници: „Ако се сетите за някаква работа, моля да ми се обадите„.

Андрий Шупило

„Кола“ без захар

Ирпин е бил хубав град. Личи си. Близостта му до Киев го превърнала в желана дестинация за по-заможните украинци. След още няколко часа обиколки стигаме до покрайнините, където не е толкова престижно.

Там блоковете се редуват – един опожарен, един здрав, един сринат. Под „здрав“ се има предвид надупчен от куршуми, с разбити прозорци и провиснали балкони, но годен за обитаване.

В един от опожарените блокове – от едната страна с 2-метров кратер от бомба, а от другата с табелка за поставени мини – откриваме широко отворената врата на бакалия. Влизаме за по „Кола“, а тези от нас, които са решили да се лиготят по време на война – молят за диетична.

Лариса от Ирпин

„Няма „Кола“ без захар. Руснаците разбомбиха завода„, отривисто отговаря собственичката Лариса. „Но имаме много хубав квас“. Румена жена, в погледа ѝ се чете весела сериозност. На подвеждащо глупавия въпрос, дали таи лоши мисли спрямо руския народ (не политици), отвръща кратко.

„Не“.

А после добавя: „Да. До края на живота си децата и внуците ми ще ги мразят. Ние си живеем в нашата страна, те са тези, които дойдоха и унищожиха всичко. Всеки от хората, които идват в магазина, носи своята мъка: загубиха жилище, близък, бяха ранени. Колко наши момчета загинаха? Съпругът на щерка ми се бие на изток. Всеки ден връщат мъртви войници. Как може да уважаваш и харесваш руснаците?“