Изведнъж всички видяха слона в стаята…!

Че отиваме на избори изглежда все по-вероятен сценарий, който обаче едва ли ще доведе до по-различна завръзка в сюжета на българската политическа сцена. Ще влязат вероятно същите партии. Вероятно с по-различни проценти. Но и вероятно с все същата невъзможност да се излъчи управление, без да се направи гранд компромис или… някой да си затвори очите за слона в стаята.

Защото пейзажът в следващо Народно събрание ще остави все така някои партии в изолация, а от претенциите си ще отстъпят малцина. Въпросът е прост – за принципни различия, които не позволяват компромиси, ли става дума, или за чисто и просто интересчийство.

Но това е друга тема.

Някои се правят на изненадани от случилото се с БСП. Левицата изведнъж смени курса си и рязко затвори врати за управление с ПП, защото… е, защото вятърът от изток не вещаеше нищо добро нито за левицата, нито за нейния електорат, ако БСП гледаше твърде продължително на запад (може би, защото много, много искаше да е някъде във властта).

Това просто не можеше да продължи вечно, защото пък от ПП бяха твърдо решени да се позиционират като стабилен евроатлантически партньор. Реториката го показа. Особено по отношение на войната в Украйна и онези спорове дали България да прати оръжия на Киев, или не. Впрочем темата с оръжията разпали страстите още веднъж преди дни, когато всеки започна да стреля другите напосоки и така и не стана ясно кой кого точно уцели.

Но на въпроса.

ПП и БСП нямаше как да сработят заедно. Независимо от това за колко конструктивна и диалогична се представяше Нинова и колко обясняваше, че грижата за хората е най-важното нещо. Грижата за размера на електората е много по-важна, оказва се. Така че прегръдката между БСП и ПП беше някакво временно решение, а лавината от събития доведе до логичният завършек – развод.

                                                                                            Джесика Вълчева