Руски журналист : Путин имаше 20 години, за да направи Русия процъфтяваща, но той похарчи тези години за ракети и дворци!

Това заяви в своя канал в YouTube известният руски журналист, телевизионен водещ, продуцент, сценарист и режисьор Александър Невзоров от Тел Авив, Израел, на 28 март, тази година. Ето и по-интересните акценти от изказването му:

Без съмнение имаше този шанс. И шансът беше огромен. Путин имаше 20 години, за да направи Русия процъфтяваща, съвършено свободна, напреднала, знаменита, ужасно съблазнителна за целия свят страна. Такава страна, с която всяка държава би поискала да се слее в едно цяло или поне да сключи някакъв вечен съюз.

Ако Путин беше похарчил 20 години за страната, а не за идиотски ракети, не за позорни дворци, не за тъпа пропаганда и кражби, то на вратата на Русия сега плахо щяха да потропват всички страни и народи. За такова нещо имаше всичко.

Неизчерпаеми ресурси, немислими пари, и това откриваше равни възможности за всички желаещи истинско лично щастие и благополучие. Русия имаше всички шансове. Да развие науката, технологията, да осигури безупречно правосъдие и неудържимо и направо шеметно развитие на икономиката. Толкова шеметно, че от завист щяха да се напикават Щатите и Китай.

Но режимът на Путин избра различен път. Той съсипа фантастичния шанс да направи Русия световно украшение и я превърна в опасно, пропаднало, бедно, злобно, изостанало чудовище. В символ на смъртта и ада, в световен позор. Удивителен талант! Преди Путин само Хитлер успя да направи цяла си страна военен престъпник.

Всеки жител на Русия много скъпо ще заплати за играта на обезумелия диктатор. За играта с мъртви войничета!

Яростта на измамените и прозрелите ще бъде неукротима и страшна. Ще настъпи миг, когато всеки ще разбере колко, лично на него му е струвало безумието на другаря Путин. Ще стане ясно, че единственото, което сегашното поколение руснаци ще завещае на децата си е безпросветност, изолация и бедност.

И тогава, между другото, вече за нас ще възникне огромния проблем, как да спасяваме от обесване по уличните фенери и разкъсване от тълпите, тези любители на войната и поклонници на спецоперациите.

Ясно е, че подкрепата за войната и военните престъпления, които се вършат от Русия в Украйна е едно такова прищракване. Прищракване, което обозначава достигането от човека на опасно ниво на деградация и безсмислие. Щракнаха твърде много, които в различна степен изящно засвидетелстваха възторга си по повод убийството на стотина украински деца и разрушаването на украинските градове.

Да ги призоваваме към разум, закон, логика е съвсем безполезно. Русия завинаги е превърната в блато, а блатото не може да ви чуе. Тези хора даже не забелязват, че техните нови закони против фейковете са просто и пряко принуждаване към лъжа.

Наблюдавайки руините на Харков и кръвта на Мириупол Западът не разбира действията на руската армия. Те му напомнят поведение на безумец. Престъпната тактика на путинската армия в Украйна е била разработена и доведена до съвършенство в Чечня, в гр. Грозни. Именно там на командирите и генералите от руската армия им се услади унищожението на жилищни квартали.

Именно там на командирите и генералите им се услади бомбардиране на родилни домове и театри, убийството на деца и разрушаването на магазини и болници. След като градът е превърнат в смес от бетон, трупове и счупени тухли, в него тихичко влизат военните части и изпълняват танца на победата.

В тази тактика няма толкова много шизофрения, както ни се струва на пръв поглед, макар че все пак я има. Тази тактика отдавна се превърна в основа на военната доктрина на Министерството на отбраната. Нея я внедри Паша Грачов, тогавашния министър на отбраната на Руската федерация. Всичко това се случи на поредното заседание на Генералния щаб.

Разбирайки, че в Чечня стрелят по войниците от всеки прозорец, Паша се подсмихнал и заповядал, цитирам: „да се воюва така, че повече да няма никакви прозорци”. А да се постигне отсъствието на прозорци е най-лесно ако се унищожи самата сграда. Така че, както виждате работата е много проста и разбираема.

                                                                                    Превод Александър Кръстев