Кацали ли сме на Луната? епизод 4

Уважаеми читатели, всяка неделя пишем за съмнителното кацане на Луната. Предните ни публикации може да видите в раздел култура. Приятно четене.
В разгара на студената война надпреварата между САЩ и СССР е на всички фронтове. Овладяването на космоса се превръща в цел и на двете супер сили за доказване коя е по-велика. През 1959 руснаците изпращат първия апарат, който достига Луната (без хора на борда). През Април 1961 Гагарин е първият човек в открития космос. Американците изостават значително в постиженията си и за тях няма друга алтернатива освен да стъпят на Луната, за да минат пред СССР. Поставената задача от Кенеди е точна и ясна и тя е да се кацне на Луната. И понеже това е невъзможно дори и с днешните технологии, се е наложило да се прибегне до услугите на Холивуд и да се пресъздаде лунната повърхност на някоя снимачна площадка. Най-вероятно в забранената зона 51 в пустинята Невада на 140 километра северно от Лас Вегас. 
В предходните публикации обърнахме внимание на факта, че на Луната не съществува атмосфера, следователно и вятър и няма как американският флаг да се вее като прани гащи насред сливенския балкан, освен ако кадрите не са заснети на Земята. Още една подробност, която е убегнала на холивудските кинаджии е, че щом няма атмосфера, няма и звук. Звукът просто не може да се разпространява през празно пространство, където няма молекули и атоми, които да вибрират. Да, обаче в 
кадрите от Аполо 15 се чуват удари от чук при забиването на американския флаг в повърхността на Луната. Попитайте всеки учител по физика и той ще ви каже, че във вакумна среда звук няма. Това е просто невъзможно…освен ако кадрите не са направени на Земята.

Следващото неопровержимо доказателство, че никога не сме кацали е в материалите, които са използвани за построяването на лунния модул. Според NASA материалите са били: алуминиеви сплави, неръждаема стомана, титан, термоустойчиво стъкло, никелово-стоманени сплави.
Сега да поговорим за слоевете на атмосферата, които се различават по температура и плътност. Най-ниският слой е тропосферата до към 18 км височина, следван от стратосферата, а  там е и пространството, където самолетите летят, разположен на височина от 8 до 50 км. Следва мезосфера от 50 до 80 км. На височина от 80 км започва термосферата. Температурата на въздуха в този слой се повишава рязко до височина от 250 км. и след това става постоянна: на височина от 150 км. достига 220-240°C; на височина от 500-600 км. над 1500°С и достига 2000°С. Най-външната част е екзосферата, където температурата варира от 0 до 1700°С.
Връщаме се обратно на материалите, използвани за лунния модул и при какви температури се топят. Алуминиеви сплави се топят при 463°С, неръждаема стомана при 15010°С, никело-стоманени сплави при температура 1453°С, термоустойчиво стъкло с температура на топене 760°С. Припомняме, че температурата в термосферата и екзосферата достигат 1500 до 2000°С, което означава че с тези материали лунният модул ще се е разпаднал много преди дoстигане до Луната. 
Доста проблеми изникват пред NASA и затова и до момента при наличието на толкова много нови технологии все още е невъзможно за американци, руснаци и китайци да изпратят пилотиран полет до Луната.

До следващата неделя, а дотогава не вярвайте на NASA, на американците, на всичко видяно по телевизията и въобще на никой.
Анализирайте, задавайте въпроси и търсете истината!

Професор Звездев