Дойде ли у нас прокурор, като Антонио ди Пиетро, бай Ставри няма да смогне само да ги настанява!

Поводи да се случи нещо подобно има много. Това, което разкри бизнесменът Светослав Илчовски пред парламентарната комисия за проверка на досегашното управление е толкова потресаващо, че операция „Чисти ръце“ става належаща. Рекет, сексуално насилие на бизнесмен с цел сплашване на останалите предприемачи, креватни сюжети, повсеместна корупция, заплахи с „наши прокурори“ и други извратености „изваяха“ портрет на властта – колкото отвратителен, толкова и реалистичен.

Италианският журналист Джулието Киеза пише още преди години, че правителството в Рим е покровителствало мафията, а поне 100 политици на високи нива са били мафиоти. Няма нито един аргумент, че у нас положението не е същото. Смятам, че дори е по-лошо, защото мафиоти контролират самата власт.

Достатъчно е да чуете „погребалните агенти“ от средите на политолозите и социолозите (мрачното лице на Антоний Гълъбов навява подобна асоциация…), които се опитват да внушават, че без Борисов и ГЕРБ България я чака хаос, а всички извън този кръг са несъстоятелни, фалшиви и участници в организиран антидемоктратизъм и антипарламентаризъм. Разбирам ги – стъписани са от откритието, че Боса и партията му не са безсмъртни. Траурният израз на лицата им ме ободрява и ми вдъхва оптимизъм за бъдещето.

За всеки случай ще припомня, че Ди Пиетро се превръща в национален герой, получава висши награди, след това е принуден да напусне, но не се отказва и се включва в политиката и дори става министър. „Платих цена, която знаех, че ще платя. Все пак останах жив. Не се отказвам и продължавам, защото „Чисти ръце” означава чиста държава”.

Има риск, но не е толкова страшно. Илчовски се престраши. Преди него и други бизнесмени проговориха за мафиотизираното управление и милионите, които са били принудени да плащат, за такса „спокойствие“. Някои напуснаха страната, други лежаха и лежат в ареста. Не знам дали са виновни или невинни, но знам, че съдът не се е произнесъл.

Затова действията на прокуратурата са откровена репресия. Също и спрямо много неизвестни на обществото хора, които понасят удари без присъда. На това трябва да се сложи край. Затова са нужни луди и амбициозни глави. Появиха се такива, броят им расте – защо да няма между тях и прокурори? Започне ли проверка на изнесеното от Илчовски, обществото ще застане зад тях. Става дума за граждански морал и достойнство. И за стриктно прилагане на закона.

Обстоятелствата не са по-силни от хората. По-силни са страховете. Предизвикателството си заслужава.

                                                                                               Огнян Стефанов