Влачим се в пустинята, а те ни пробутват миражи с мацки и бира!

Нещо подобно е положението с българските успехи – големи хвалби, а действителността…

София беше леле-мале, а сега е за чудо и приказ. В морето се влива вода чиста като сълзичка, радва се като дете премиерът на разширението на пречиствателна станция в Китен. Магистрали строим, които още Тодор Живков е почнал. Метро направихме… Санираме блокове да им е хубаво на хората… На Рилския манастир сме дали пари…

Стражарят Гешев гони апашите…

Мила родна картинка.

Има направени неща – факт и никой не отрича.

Но… Нито столичното кметство, нито правителството са направили нещо нечувано. Защото да вършат нещо им е работа и задължение. Правят го с нашите пари. Друг въпрос е как го правят. Взимат от нас, харчат ги и после се хвалят. Ако не ръкопляскаме в екстаз – ни се сърдят. Защото искат публично признание. За какво?

Метро са построили и строят навсякъде. Лондонското, например, е прокарано под река Темза две години преди Априлското въстание. Северна Корея има метро от 1972 година. Когато в другите страни са строили магистрали и километрични тунели през планините, ние сме считали нужника на двора за лукс. За някои още е…

От 13 години сме в ЕС и вярвахме, че това е шанс направеното през соца да се удвои и утрои. При другите това наистина се случи, но не и у нас. БВП на България е 65 млрд долара, а на Гърция е 218 млд долара. На Словакия – 106 млр долара, а на Чехия – 245 млр долара. Това е мерилото. Всичко друго е пунта мара, както би казал премиерът.

Можеш да се гордееш с изключителни постижения, които са рядкост и са доказателство за добро управление. Такова е Пловдивдският панаир през 1892 г., построен от Стефан Стамболов. В него участвали научни открития на Томас Едисън, продукция на заводите „Круп“ и пр. Днес го владее Георги Гергов…

11 години не сме мръднали от дъното на Европа поне по един показател. Три мандата управлява ГЕРБ, но продължаваме да сме последни по всичко, свързано с качеството на живот. По това се мери успеваемостта на всяко управление, а не по розовите репортажи на кафявите медии. Не по разрязани ленти, пари за футбол, цехове за пластмасови стопове и мигачи на автомобили, ушити маски и гащи, предприятия за ишлеме, бетонирани плажове. За постоянното хленчене, че някой друг – обикновено комунистите – е виновен, да не говорим…

Хвалят се, хвалят се и с какво?

Че сме първи по корупция от години? Първи и по бедност, неграмотност, употреба на алкохол, наркотици сред учениците, болести и смъртност? „Половината политици са абсолютно неспособни, а останалата половина са способни на всичко“. Думи на френския комик Колюш, сякаш казани за България.

Сухов от „Бялото слънце на пустинята“ се тюхкаше: „Цял живот ли ще се блъскам из тия пясъци?“ И ние се питаме същото, лутайки се от години в управленската пустош, а те ни баламосват с миражи. За тях миражите с мацки и студени напитки може и да са реалност, но за останалите е безкраен горещ пясък, който скърца под краката и между зъбите…

                                                                        Огнян Стефанов  Фрогнюз