Луд умора няма, но е важно да му вярваш!

Стоим с един приятел на магистралата “на стоп”. Стопа не върви много, много. Точно да се откажем и гледаме по магистралата търчи един по къси гащета и върти някакъв волан. Когато ни доближава, издава звук, като от скърцащи спирачки.
– Момчета, за къде сте?
– За Добрич.
– Качвайте се на Камаза.
– Ти луд ли си, бе ? Какъв Камаз ? Не виждаш ли, че тичаш по магистралата с един волан ?
Обаче “шофьорът” извади пистолет, насочи го срещу нас и каза със строг глас:
– Качвайте се на Камаза !
И ние, какво да правим, качихме се. Тичаме по магистралата, та чак пушек се вдига. По едно време, точно преди да ми излезе душата, отново чуваме звука от скърцащи спирачки. Спираме и ние. Шофьорът:
– След онзи завой има пост на КАТ. Полицаят знае, че карам без книжка и ще ме спре. За това качвай се ти да караш, аз ще мина пеша на пряко през царевицата и ще ви чакам пак на магистралата.
Какво да правя, качих се да “ карам ”. Нищо, че нямам шофьорска книжка. “ Карам ” си аз спокойно Камаза и вярно зад завоя пост на КАТ. Когато доближихме, хвърлих волана и се насочихме към полицая.
– Леле, какъв луд ни срещна ! Накара ни да тичаме по магистралата с един волан, все едно се возим на Камаз.
– Онзи, който кара без книжка ли ?
– ????????
– Къде е сега ?
– Тича през царевицата и ще ни чака на магистралата.
Полицаят извади едни дръжки от мотор и казва:
– Качвайте се на мотора, ще го хванем, докато е пеша.
– А бе, ти луд ли си ? Какъв мотор ? Не виждаш ли, че това са само отпред дръжките ?
Обаче полицаят извади един автомат, насочи го към нас и каза със строг глас:
– Качвайте се на мотора !
И ние, какво да правим, качихме се. Тичаме през царевицата. По едно време полицаят насочва към мен автомата и крещи:
– А бе, ти защо се возиш прав в коша ? Я веднага сядай !
И аз, какво да правя, сядам в “коша”. Тичаме. Аз тичам клекнал, листата на царевицата ми се забиват навсякъде. Режат, като с нож. По едно време казвам на моя приятел: А бе, ние за чий…. слязохме от Камаза ?                                                                                                                                          Андрей Дерменджиев.